Сенояди
| Сенояди | ||||||||||||||||||||||
 Trichadenotecnum sexpunctatum – вид срещащ се и в България | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Shipley, 1904 | ||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||
| Сенояди в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сеноядите[1] ("Psocoptera") са малък разред дребни (1÷10 mm) насекоми с непълно превръщане. Описани са над 5700 вида,[2] от които в България са установени 67.[3]
Външен вид
[редактиране | редактиране на кода]
Сеноядите са малки насекоми с дължина 1÷10 mm. Възрастните форми (имаго) обикновено са крилати, но има и късокрили (брахиптерни) и безкрили видове. В покой крилата са прибрани покривообразано до тялото. Повечето са в жълто-кафеникави или сиви тонове, но има по-шарени видове.
Главата обикновено с големи сложни очи, дълги нишковидни антенки с 11÷50 членчета, голям и изпъкнал постклипеус. Устният апарат е от гризещ тип, мандибулите са асиметрични, максиларните палпи с 4 членчета. Лабиумът с къси палпи от 1 или 2 членчета.[4][5]
Стъпалата са с 2 членчета при нимфите и 2 или 3 членчета при възрастните.[4]
Местообитание и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Сеноядите са сухоземни и обитават най-често дървета и храсти или листната постилка. Срещат се също върху и под камъни, в пещери, гнезда на птици и бозайници, а някои и в домовете и складовете на хората. Хранят се основно с храна от растителен произход, гъби, лишеи, органични частици от различен произход (детрит).[5]
Възрастните и незрелите форми имат сходен начин на живот с изключение на дисперсията и размножаването, които се извършват от възрастните.
Жизнен цикъл
[редактиране | редактиране на кода]Като насекоми с непълна метаморфоза, сеноядите преминават през три стадия на развитие – яйце, нимфа и имаго. Повечето се размножават полово, но някои са факултативно или облигатно партеногенетични. Могат да имат от едно до няколко поколения годишно в зависимост от вида и местния климат.
Яйцата се снасят поединично или на малки групи и могат да бъдат голи или покрити с копринени нишки или втвърдяваща се фекална маса. При малък брой видове се наблюдава живораждане – например в родовете Archipsocopsis и Phallocaecilius.[5][6]
При излюпването си, пронимфата използва своеобразен хитинов „яйцеразпуквач“ намиращ се в предната част на тялото ѝ. След разпукване на яйцето, пронимфата линее и напуска ембрионалното си съблекло, което остава прикачено към яйцето.
Така излюпената нимфа преминава най-често през 6 възрасти, но понякога по-малко, докато достигне зрялата си форма (имаго). Нимфите приличат на възрастните, но са винаги безкрили.
При някои видове, мъжките изпълняват специфичен брачен танц преди копулацията, включващ въртене около женската и вибриране с крила или антенки. Ако женската прояви интерес, следва копулация.[5]
Партеногенеза
[редактиране | редактиране на кода]Много видове сенояди могат да се размножават безполово чрез партеногенеза, при която от неоплодени яйца се излюпват женски индивиди (телитокия). При повечето от тези видове, партеногенезата е облигатна (задължителна) и не съществуват мъжки индивиди, при някои е факултативна (незадължителна, възникваща при определени условия).
Съществуват и видови комплекси съставени от двуполови и еднополови (партеногенетични женски) видове, които нямат отличителни външни белези помежду си. Но между тях съществува репродуктивна изолация – женските от партеногенетичния вид не провокират брачен танц у мъжките на двуполовия вид, нито реагират на брачния танц, когато той е провокиран от близкостояща женска от неговия вид.[5]
Систематика
[редактиране | редактиране на кода]Най-новите филогенетични проучвания установяват че, сеноядите са парафилетична група, от която са произлезли въшките (Phthiraptera). Тъй като в таксономията се работи само с монофилетични групи, е създаден нов монофилетичен разред Psocodea включващ сеноядите и въшките, а Psocoptera става невалиден таксон.[7] Тъй като сеноядите са добре обособена група, в практиката продължава да се използва групата "Psocoptera", като обикновено се поставя в кавички за да се покаже, че не е валиден (монофилетичен) таксон.
Филогенетично дърво показващo взаимоотношенията между въшките (Phthiraptera) и сеноядите:[7]
| Psocodea |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сеноядите в това дърво представляват всички клонове, без този на въшките.
Икономическо значение
[редактиране | редактиране на кода]
Повечето сенояди не представляват икономически интерес. Някои видове от родовете Liposcelis и Lepinotus са станали складови вредители предимно по зърнени продукти. Могат да нанасят щети и по музейни сбирки от хербарии и насекоми, стари книги (особено когато са влажни и мухлясали).[8][5] Някои от тези видове са станали космополитни благодарение на търговията.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илюстрована енциклопедия. Том 2 - Природа. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 9545841524. с. 314.
- ↑ Animal biodiversity: An outline of higher-level classification and survey of taxonomic richness // Zootaxa 3148. 2011. с. 101.
- ↑ Georgiev, Dilian. Two species of Psocoptera (Insecta) as new records to the Bulgarian fauna with a country checklist // Historia naturalis bulgarica 41. 2020. DOI:10.48027/hnb.41.09001. с. 71–75.
- ↑ а б New, Tim. Handbooks for the identification of British insects, vol. 01, part 07 - Psocoptera. 1974. Архив на оригинала от 2021-11-23 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е Encyclopedia of Entomology. Springer, 2008. ISBN 9781402062421. с. 382-399 .
- ↑ Mockford, Edward. [1] North American Psocoptera]. CRC Press, 1993. ISBN 9780367450090.
- ↑ а б De Moya, Robert S. и др. Phylogenomics of Parasitic and Nonparasitic Lice (Insecta: Psocodea): Combining Sequence Data and Exploring Compositional Bias Solutions in Next Generation Data Sets // Systematic Biology 70 (4). 2021. DOI:10.1093/sysbio/syaa075.
- ↑ а б Ahmedani, Muhammad и др. Psocid: A new risk for global food security and safety // Applied Entomology and Zoology 45. 2010. DOI:10.1303/aez.2010.89. с. 89–100.
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
