Седем гръцки мъдреци (на старогръцки: οἱ ἑπτὰ σοφοί, ок. 620 – 550 пр. Хр.) според класическата гръцка традиция са държавници, законодатели и философи от Архаичната епоха в Древна Гърция. Числото 7 има символично значение, а първото им изброяване прави Платон в диалога „Протагор“^[1]. В по-късно време Диоген Лаерций^[2] привежда алтернативи и коментари.

Седемте мъдреци били познати със своята практическа мъдрост и афоризми. Според установената традиция, те се събирали в Делфи, за да подарят мъдростите си на Аполон. Това е времето, когато се поставя началото на философията, науката и литературната проза ^[3].

Най-старият списък на седем мъдреци изглежда е съставен от Платон, но различните източници дават различни сведения. Платон дава следния списък: Талес от Милет, Питак от Митилена, Периандър от Коринт, Клеобул от Линдос, Биас (Биант) от Приена, Хилом (Хилон) от Лакедемон и Солон от Атина^[3]. Други философи, включвани в списъка, са Анахарсис, Мисон, Епименид и Ферекид.