Самюъл Уолис
| Самюъл Уолис Samuel Wallis | |
| английски мореплавател и изследовател | |
 Портрет на Самюъл Уолис от Хенри Стъбъл, 1785 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Лондон, Англия |
| Националност |  Великобритания |
| Научна дейност | |
| Известен с | откриването на о-в Уолис и Футуна |
| Самюъл Уолис в Общомедия | |
Самюъл Уолис (на английски: Samuel Wallis) е английски военноморски офицер, мореплавател, пътешественик-изследовател.
Ранни години (1728 – 1766)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 април 1728 година близо до Кемълфорд, графство Корнуол, Англия. Служи в Британския кралски флот и като капитан командва военни кораби край бреговете на Канада и в Ла Манш по време на Седемгодишната война (1756 – 1763).
Експедиционна дейност (1766 – 1768)
[редактиране | редактиране на кода]През 1766 в Тихия океан е изпратена английска експедиция начело със Самюъл Уолис с два кораба – „Делфин“ и „Суейлоу“, като командир на втория е Филип Картерет. Експедицията отплава от Англия през август 1766 и на 17 декември достига до Магелановия проток, но поради насрещните ветрове се задържа там до 11 април 1767. Край западния вход на протока двата кораба се разделят и всеки поема в различни посоки.
От 6 до 13 юни 1767 в архипелага Туамоту Уолис открива островите Пинаки (6 юни, , 1,3 км2), Нукутаваке (7 юни, , 5,5 км2), Ваираатеа (7 юни, , 3 км2), Параоа (9 юни, , 4 км2), Мануханги (10 юни, , 1 км2) и Ненгоненго (вторично, 13 юни).
На 17 юни в Дружествените о-ви открива остров Мехетиа (, 2,3 км2), а на 18 юни – остров Таити (1042 км2, ). На 23 юни хвърля котва в залива Матаваи на северозападния бряг на острова и е посрещнат радушно от таитяните. На северозапад от Таити Уолис открива и островите Моореа (, 134 км2), Маиао (18 юни, , 9 км2), Хуахине (, 74,8 км2), Мануае (Фенуа Ура, , 3,5 км2), Тупаи (Моту Ити, , 11 км2), Раиатеа (, 238 км2), Тахаа (, 88 км2), Борабора (вторично) и атола Маупихаа (Мопелиа, , 2,6 км2).
На 16 август, на , открива остров Увеа (Уолис), а в Маршаловите о-ви – атолите Ронгерик (3 септември, , 0,7 км2) и Ронгелап (вторично). След това през Батавия и Кейптаун на 20 май 1768 завършва околосветското си плаване в Англия.
Следващи години (1768 – 1795)
[редактиране | редактиране на кода]След експедицията Уолис продължава да е капитан на военни кораби. През 1780 е повишен като комисар на Адмиралтейството, която позиция заема до смъртта си на 21 януари 1795 година.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носи остров Уолис (Увеа, ), в Тихия океан, задморско владение на Франция (Уолис и Футуна).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 95, 104, 110, 114, 163, 180.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 152 – 154.
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
