Сакс-Кобург и Гота
| Сакс-Кобург и Гота | |
| Белгия, Великобритания, Саксония, Португалия и др. | |
.png) | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Германия |
| Парентална династия | Ветини |
| Титли | Херцог на Сакс-Кобург-Гота Крал на Белгия Крал на Великобритания Крал на Португалия |
| Основател | Ернст I (херцог Сакс-Кобург-Гота) |
| Последен владетел | Филип (Белгия) Едуард VII (Великобритания) |
| Настоящ потомък | крал Филип |
| Основана | 1826 |
| Разпадане | 1910 |
| Националност | Немци |
| Кадетски линии | Уиндзор Браганза Сакскобургготски |
| Сакс-Кобург и Гота в Общомедия | |
Сакс-Кобург и Гота е стара германска княжеска династия потомци на легендарния саксонски род Ветини. Наследници на княжеството Саксония-Кобург и Гота, те са владели големи части от Европа и останалия свят, в това число и България.
Саксония-Кобург и Гота – това малко княжество (или херцогство) с площ 1977 кв. км, закътано в Тюрингския лес, според Ото фон Бисмарк, е било „ферма за разплод на жребци за цяла Европа“. Най-известният принц-консорт от този род е Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, който през 1840 г. се оженва за братовчедка си Виктория, кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, а впоследствие и императрица на Индия. След този брак британската кралска династия възприема името Сакс-Кобург и Гота. То обаче става фамилно име само на един крал — на Едуард VII, който царува от 1901 до 1910 г. Неговият наследник Джордж V през 1917 г. възприема името Уиндзор, за да се спаси от немско звучащата си фамилия по време, когато страната му води война с Германската империя.
Херцогството Саксония-Кобург и Гота се създава на базата на две съседни княжества. Саксония-Кобург е създадено за членове на семейството Саксония-Гота-Алтенбург през 17 век. Част от Саксония-Гота-Алтенбург, включваща град Гота, попада под контрола на династията през 1826 г. след смъртта на последния му херцог. Дъщеря му принцеса Луиза фон Сакс-Гота се омъжва за херцог Ернст I фон Сакс-Кобург-Заалфелд. Той се отказва от Заалфелд, за да получи далеч по-желаното херцогство Гота. Обединеното херцогство Саксония-Кобург и Гота се наследява от сина му Ернст II, но той умира бездетен през 1893 г. След смъртта му херцогският трон се поема от втория син на принц Алберт — британския принц Алфред. Единственият му син обаче умира през 1899 г. и херцогството пак остава без наследник.
След дълги консултации между кралица Виктория, принц Алфред и кайзер Вилхелм II династията се оглавява от британския принц Чарлз-Едуард (или Карл-Едвард), внук на Виктория. Той обаче губи владението си след края на Първата световна война. Работническо-войнишкият съвет на Гота го сваля от трона през ноември 1918 г. След неговата смърт през 1954 г. номинален глава на династията става принц Фридрих Йозиас. От 1998 г. на негово място е синът му принц Андреас. През последните десетина години той си реституира хиляди хектари гори в Тюрингия, които били национализирани от бившата ГДР.
През втората половина на 19 век Сакс-Кобург и Гота владеят Британската империя, Белгия, Бразилия, България, Португалия, Саксония и др. Днес династията е на власт в Белгия, а под името Уиндзорска династия – във Великобритания и други страни от Британската общност.
Цар Фердинанд е потомък на странична линия на Сакс-Кобург и Гота. Дядо му принц Фердинанд се жени за унгарската принцеса Мария-Антония Кохари де Чабраг през 1816 г. и създава католическата линия Сакс-Кобург и Гота-Кохари. Към нея принадлежат всички потомци от българската Сакскобургготска династия.
Изявени представители
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
