Русалка
- Вижте пояснителната страница за други значения на Русалка.
| Русалка | |
 | |
| Митология | славянска митология |
|---|---|
| Регион | Източна Европа |
| Русалка в Общомедия | |
Русалката е легендарно същество от славянската митология, чиято горна част на тялото е човешка, а долната наподобява опашка на риба.[1]
Русалките присъстват в митологичните разкази на много народи от целия свят. Предполага се, че първите произлизат от Асирия, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си. Често русалките са свързвани със събития като наводнения, бури и корабокрушения.
Русалки, подобни на славянските демонични същества, напълно отсъстват от традиционния български фолклор,[2] в който така се наричат същества, сходни със самодивите и свързани с ритуалите на Русалиите.[3]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Образът на русалките произхожда от славянското езичество. Повечето културни антрополози смятат, че първоначално русалките са били свързани с култа към божествата на плодородието. Силната и властната им природа дава опора на теорията, че е възможно да са остатък от по-ранни матриархални религиозни представи.[4] Те често са речни или морски духове, вероятно подобни на познатите от старогръцката митология сирени и дриади. Древните славяни са смятали, че реки, езера и морета, както и техните брегове и близки до тях гори, се намират под закрилата на местна русалка. Подобно на самодивите, русалките също са описвани като приказно красиви жени, които могат да бъдат както добронамерени, така и с доста зъл и отмъстителен характер.[5][6]
Външен вид
[редактиране | редактиране на кода]
В повечето легенди в славянските страни русалките са вечно млади и красиви жени с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Широко разпространено е вярването, че в русалки се превръщат душите на момичета и млади жени, загинали при удавяне, както насилствено, така и при самоубийство.[7] В някои народни вярвания на южните славяни те могат да бъдат завлечени под водата от злия дух Водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ rechnik.chitanka.info
- ↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 430 – 431.
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 279.
- ↑ Zelenin, D.K, cited in Ivanits, Linda J. Russian Folk Belief. M.E. Sharpe, 1992. ISBN 978-0765630889. с. 76.
- ↑ Linda J. Ivanits. Russian Folk Belief. M.E. Sharpe, 15 February 1989. ISBN 978-0-7656-3088-9. с. 78 – 81. Посетен на 12 July 2015.
- ↑ Elizabeth Wayland Barber. The Dancing Goddesses: Folklore, Archaeology, and the Origins of European Dance. W. W. Norton, 11 February 2013. ISBN 978-0-393-08921-9. с. 18. Посетен на 12 July 2015.
- ↑ Rusalka // University of Toronto Press. Посетен на 12 July 2015.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
