Рупите
Тази статия е за селото. За защитената местност вижте Рупите (защитена местност).
| Рупите | |
 | |
  Рупите  Рупите | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 945 души[1] (15 март 2024 г.) 0,102 души/km² |
| Землище | 9257 km² |
| Надм. височина | 147 m |
| Пощ. код | 2863 |
| Тел. код | 074203 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 49312 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Рупите
Димитър Господинов (ПП; 2023) |
| Рупите в Общомедия | |
Ру̀пите е село и жп спирка в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. Селото се намира на 8 km североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година – Мулетарово на името на Васил Мулетаров.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина. Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена местността Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75 °C. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 mm.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. доказва, че край село Рупите се е намирал античният град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Дотогава този град е локализиран на юг от Беласица.[2]
Селището се споменава в османски данъчни регистри от XV век, 1570 и 1664 – 1665 година.[3] През 1570 година Сирбан се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства.[4]
През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи.[5] През 1889 – 1892 година на мястото на по-стара църква е построена църквата „Успение Богородично“, чийто иконостас е дело на резбаря Йосиф Йосифов от село Каракьой, Неврокопско.[6] Църквата е изписана от Милош Яковлев, най-верояно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава изписана частично.[7]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Шербаново, на З от Петрич, намира се отвъд Струмица, срещу Митин, на раздалеч от града близо 2 часа. Околност равна поляна. Над селото планина Кожух, от дето вадят мрамор. Тук показват пещери в планината „Крали-Марковска“. Народното предание разказва, че тук някога се крил народният герой. Църква гръцка. Къщи 60.[8] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.[9]
С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун – Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.[10]
Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.[11]
При избухването на Балканската война през 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[13]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]
| Численост | |
| Общо | 1037 |
| Българи | 1018 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 15 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В землището на селото се намира местността Рупите, където в последните години от живота си живее смятаната за ясновидка Ванга. Тук през 1994 година, финансиран от самата Ванга и по проект на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, е построен храмът „Света Петка Българска“ в близост до къщата и гроба на Ванга Вангелия Гущерова. Рупите е подножието на изгасналия вулкан Кожух планина. Местността заедно с църквата е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година в Рупите на 15 август, Успение Богородично, се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни танци. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На името на местността Рупите е именуван ледник Рупите (на английски: Rupite Glacier) на остров Смит, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Снимки от Рупите
-
Местността Рупите и храмът „Св. Петка Българска“ -
Храмът „Св. Петка Българска“ -
Храмът „Св. Петка Българска“, камбанария -
Къщичката на Ванга -
Къщичката на Ванга – интериор -
Гробът на Ванга -
Минералните води в Рупите -
Възвишението Кожух
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Рупите
Неделчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[15]
- Починали в Рупите
- Милош Яковлев (? – 1892), български зограф
- Свързани с Рупите
- Стоян Велев Хаджиев – Вампиро (1886 - ?), български разузнавач, горянин[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Митрев, Георги, Тодор Тараков. CIVITAS HERACLEOOTARUM – новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко // Археология 4. 2002. с. 25 – 32.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 216.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 597 – 598
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 406.
- ↑ Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Щерионов, Щ. Джонев Ан. „Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ в.)“ Кюстендил, 2001, стр. 26 – 28
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
- ↑ Ценкова, Искра, Ирина Вагалинска. По следите на Вампира // Тема (43). София, Теманюз АД, 2013. с. 15 – 21.
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
