Румен Даскалов
| Румен Даскалов | |
| български историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Първа английска езикова гимназия Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, антропология |
| Работил в | Софийски университет Централноевропейски университет Нов български университет |
Румен Дончев Даскалов е български историк и антрополог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 юли 1958 г. в Стара Загора. През 1977 г. завършва Английската гимназия в София, а през 1984 г. – история в Софийския университет „Климент Охридски“, където през 1988 г. защитава кандидатска дисертация. След това преподава в Софийския университет, от 1999 г. – в Централноевропейския университет в Будапеща, а от 2005 г. – и в Нов български университет в София. Работи главно в областта на най-новата социална и културна история.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Въведение в социологията на Макс Вебер. София: УИ К. Охридски, 1992, (2-ро изд. София: Изток-Запад, 2018, 308 стр. ISBN 978-619-01-0173-4)
- Нещата наоколо. Наблюдения и размишления за природата. София: ЛИК, 1998, 278 стр.[2]
- Оттук-оттам. София: ЛИК, 2000, 222 стр.
- Как се мисли Българското Възраждане (историографско проучване). София: ЛИК, 2002, 384 стр.[3][4]
- Българското общество 1878 – 1939, том 1 и 2. София: Гутенберг, 2005, 1046 стр.
- От Стамболов до Живков. Големите спорове за новата българска история. София: Гутенберг, 2009, 516 стр. ISBN 978-954-617-053-8[5]
- Чудният свят на древните българи. София: Гутенберг, 2011, 338 стр. ISBN 978-954-617-121-4[6]
- Как се мисли Българското възраждане (10 години по-късно). София: Просвета, 2013, 320 стр. ISBN 978-954-01-2769-9
- Големите разкази за Българското средновековие. София: Рива, 2018, 600 стр. ISBN 978-954-320-626-1[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ rdaskalov.wordpress.com
- ↑ „III. Тостове за сватби и погребения“, рец. в LiterNet, 17 април 2000 (ориг. в сп. Страница, 1999/бр. 4).
- ↑ Румен Даскалов, „Възраждането като национален мит“ (Откъс от „Как се мисли Българското Възраждане“), в-к „Култура“, бр. 3, 23 януари 2002.
- ↑ Георги Д. Димитров, „Да мислим ли възраждането?“, рец. в „Либерален преглед“, 22 октомври 2014.
- ↑ Стефан Дечев, „Между релативистката рефлексия и позитивистката сигурност“, рец. в сайта hssfoundation.org.
- ↑ Румен Даскалов, „Имало ли е древни българи преди древните българи?“ (Откъс от „Чудният свят на древните българи“), в-к „Култура“, бр. 1 (2928), 13 януари 2012.
- ↑ Румен Даскалов, „Големите разкази за Българското средновековие“ (Откъс от изследването на Румен Даскалов, което завършва заниманията му с българската историография), Портал за култура, изкуство и общество, 31 май 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Текстове
- „Какво се случва с българската култура?“, в-к „Култура“, бр. 3 (2328), 22 януари 1999
- „Бавното време на Николай Генчев“, в-к „Култура“, бр. 6, 13 февруари 2004
Тази статия, свързана със Стара Загора, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Credit:
(see original file).
