Рене дьо Тесе René de Froulay de Tessé
френски офицер
Портрет от Хиацинт Риго
Роден	14 май 1648 г. Шато дьо Верни, край Льо Ман, Франция
Починал	30 март 1725 г. (76 г.) Гросбоа, Франш-Конте
Военна служба
Звание	Маршал
Години	1669 – 1707
Служил на	Кралство Франция
Род войски	Френска армия
Семейство
Съпруга	Мари-Франсоаз д'Оне
Рене дьо Тесе в Общомедия

Рене дьо Фруле дьо Тесе (на френски: René de Froulay de Tessé) (14 май 1648 – 30 март 1725) е френски военен деец и дипломат, достигнал най-високия чин маршал. Живее в епохата на Луи ХІV и на регентството (1715 – 1723 г.).

Роден е в родовото имение на графовете на Тесе близо до град Льо Ман. Син е на военен деец, такъв е и по-малкият му брат. Дядо му по майчина линия Жан дьо Боманоар е бил протестант и близък на крал Анри IV. Още преди раждането на Рене и той, като мнозина други, сменя религията си. През 1674 г. Рене дьо Тесе се жени за Мари-Франсоаз д'Оне, от която има седем деца (четири доживели зряла възраст).

Както повечето аристократи от времето на Луи ХІV, Тесе става част от неговия двор във Версай и командир на военна част. През Холандската война (1672 – 1678) служи под командата на Франсоа дьо Креки, без да получи самостоятелно командване. Звездата му изгрява след отмяната на Нантския едикт през 1685 г. В започналите преследвения срещу хугенотите (френските протестанти), наречени драгонади, той взема дейно участие. Командва репресиите в Лангедок и Дофине и завладява Оранж – малка област в южна Франция, която принадлежи на холандските щатхаутери.

Името на Тесе се свързва с още една мрачна страница от царуването на Луи ХІV. През 1688 – 1689 г., в началото на Деветгодишната война, той командва армиите, които разоряват малката държавица Пфалц. След това служи в северна Италия под командата на Никола дьо Катина, който дава тласък на неговия възход.^[1] Там за първи път се изявява като дипломат, когато договаря мир със савойския херцог Виторио-Амедео II (договора от Торино, 1696 г.). Той съответно е и първият човек, на когото хрумва да ожени дъщерята на херцога Мари Аделаид за внука на Краля-слънце Луи дьо Бургон.^[2]

Основна статия: Война за испанското наследство

В тази война той отново е в Италия и става комендант на крепостта Мантуа. Французите търпят поражения от австрийския генерал Евгений Савойски и Тесе няколко пъти е раняван в тежките боеве. Именно там, през 1703 г., е издигнат в чин маршал. От 1704 г. временно командва френско-испанските сили на Пиренейския полуостров. Организира първата обсада на Гибралтар, след като британският флот го превзема през август същата година. Тя не е успешна, не е успешна и другата обсада, която ръководи – на Барселона през 1706 г. Маршалът взема реванш на следващата година, защитавайки важното пристанище Тулон от силите на Евгений Савойски.^[3] Това е последната му военна акция.

Оттук нататък той заема различни дипломатически постове. Бил е посланик в Рим. Луи ХІV го използва, за да влияе на внука си, испанския крал Фелипе V. След смъртта на Краля-слънце Тесе продължава да е близък с Фелипе и следователно противник на регента Филип II Орлеански. Умира в селото Гросбоа в провинция Франш-Конте.