Рашко Русев Серафимов е български морски офицер, капитан I ранг.

Рашко Серафимов е роден на 16 януари 1875 г. в с. Аджар (Свежен). На 5 август 1894 г. постъпва на военна служба.^[1] В периода 1892 – 1894 г. завършва Императорската и кралска академия за търговия и корабоплаване в гр. Триест (Австро-Унгарска империя) „по мореплаването". След завръщането му в България полага предвидения изпит по „Проекто-положение за комплектуване на Флотилията с морски офицери" и командирован във Военното училище – София, в старшия юнкерски клас – за изслушване на задължителния курс от лекции (1895 г.)^[2]. На 2 август 1895 г. е произведен в чин мичман II ранг и зачислен във флота.^[1] От 1899 до 1900 г. е изпратен във Франция в град Брест на плавателен стаж на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомен“. През 1900 г. е произведен в чин мичман I ранг, а от 1898 г. служи на параход „Надежда“. През 1904 г. е произведен в чин лейтенант.

В навечерието на Руско-японската война 1904 – 1905 година заминава за Русия, където завършва минния офицерски курс в Кронщат и из­вестно време плава в Балтийско море с учебни кораби и подводници на руския военноморски флот^[3]. В Кронщат става първия български офицер – подводничар, като от 1905 до 1906 г. в отряда за подводно плаване той е помощник-командир, а впоследствие командир на подводница „Пескарь“. По литературни данни Рашко Серафимов е първият командир в света, който е провел безперископна торпедна атака и това в конкретния случай е станало по императорската яхта „Щандарт“^[4]. През 1905 г. завършва Минния офицерски курс в Кронщат, а през 1907 г. завършва курса на Учебния отряд за подводно плаване.

Бил е командир на кораба „Асен“ и на миноносеца „Храбри“. През 1909 г. е началник на минна част във Варна, а през 1911 г. – командир на миноносец, с който участва в Балканските войни (1912 – 1913). В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. плава като доброволец на миноносеца „Строги" и е участник в атаката на отряда български миноносци срещу крайцера „Хамидие"^[5]. На 14 юли 1913 г. е произведен в чин капитан-лейтенант. През 1913 г. е назначен за началник на Машинното училище при Флота на Негово Величество и на Учебна част. Служи и като началник на Подвижната отбрана. От 1915 г. е началник на Черноморската част на Флота на Негово Величество. През септември 1916 г. е командир на стоварването на портовата дружина в Балчик. Изявява се и като преподавател. На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин капитан II ранг. Между 1913 и 1918 г. преподава алгебра, геометрия и тригонометрия в Машинното училище при Флота на Негово величество. Тогава написва „Морска стратегия“ и първото „Описание на българския черноморски бряг“.

През Междусъюзническата и Първата световна война Рашко Серафимов е началник на Подвижната отбрана, преподавател на висшия военноморски, офицерски курс, основател на Българския наро­ден морски сговор, автор на труда „Морска стратегия“. Тази му многостранна дейност логично го отвежда през 1919 г. на върха на Българската ма­рина, като неин началник. В периода 12 май – 24 октомври 1919 г. е Началник на Флота на Негово Величество (по съвременните разбирания – командващ на Военноморските сили на България). Рашко Серафимов е първият български офицер – подводничар^[6]. Серафимов с пълно право може да бъде наречен „баща“ на българс­кия подводен флот^[3]. През Първата световна война е началник на Черноморската част.^[1]

Капитан I ранг Рашко Русев Серафимов излиза в запас през 1919 г. по силата на разпоредбите на Ньойския договор.

Умира на 30 май 1922 г. в Одеса^[7].

• Мичман II ранг (2 август 1895)
• Мичман I ранг (1900)
• Лейтенант (1904)
• Капитан-лейтенант (14 юли 1913)
• Капитан II ранг (5 октомври 1916)
• Капитан I ранг (1 ноември 1919)

• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
• Орден „За заслуга“ на военна лента и на обикновена лента

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 198 – 199.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“