Ракетни крайцери тип „Лийхи“ Leahy class cruiser
Ракетният крайцер „Лийхи“
Флаг	САЩ  САЩ
Клас и тип	Ракетни крайцери от типа „Лийхи“
Следващ тип	Ракетни крайцери тип „Белнап“
Предшестващ тип	Ракетни крайцери тип „Олбани“ (като РК); Разрушители тип „Фарагът“ (като лидери)
Подтипове	„Бейнбридж“
Производител	Bath Iron Works, Бат (Мейн) и др. в САЩ
Планирани	9
Построени	9
В строеж	1959 г. – 1964 г.
В строй	1962 г. – 1995 г.
Утилизирани	9
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	5146 t (стандартна); 7590 t (пълна)
Дължина	162,5 m
Дължина по водолинията	155,5 m
Ширина	16,3 m
Газене	5,8 m
Задвижване	2 парни турбини General Electric; 4 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	85 000 к.с. (62,5 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	32 възела (59,3 km/h)
Далечина на плаване	8000 мили на 20 възела ход; Запас гориво: 1800 t нефт
Екипаж	377 души
Радиолокационни станции (РЛС)	AN/SPS-39; AN/SPS-48 3D; AN/SPS-43; AN/SPS-49; AN/SPS-10; AN/SPG-55
Хидроакустическа система (ХАС)	AN/SQS-23
Радиоелектронно оборудване	AN/SLQ-32; Mark 36 SRBOC
Кръстени в чест на	адмирал Уилям Лихи
Въоръжение
Артилерия	2x2 76,2 mm
Ракетно въоръжение	2x2 ПУ за ЗРК Териер
Противолодъчно въоръжение	1x8 ПУ за ASROC
Торпедно въоръжение	2x3 324 mm ТА[~ 1]
Ракетни крайцери тип „Лийхи“ в Общомедия

Лийхи (на английски: Leahy) са серия ракетни крайцери на ВМС на САЩ. До 1975 г. са класифицирани като ракетни лидери (Destroyer leader guided), в съветската преса се именуват фрегати. Всичко от проекта са построени 9 единици: „Лийхи“ (на английски: USS Leahy DLG-16^{[~ 2]}), „Хари Е. Ярнел“ (на английски: USS Harry E. Yarnell DLG-17), „Уорден“ (на английски: USS Worden DLG-18), „Дейл“ (на английски: USS Dale DLG-19), „Ричмънд К. Търнер“ (на английски: USS Richmond K. Turner DLG-20), „Гридли“ (на английски: USS Gridley DLG-21), „Ингланд“ (на английски: USS England DLG-22), „Хелси“ (на английски: USS Halsey DLG-23) и „Рийвс“ (на английски: USS Reeves DLG-24). Основното им предназначение е ПВО на авионосните съединения. Имат своя атомна версия – „USS Bainbridge (CGN-25)“ („Бейнбридж“), построен в единствен екземпляр.

Всички кораби от този тип са предадени за скрап в периода 1993 – 1994 г.

Ракетните крайцери от типа „Лийхи“ са проектирани като ескортни кораби за противовъздушна и противолодъчна отбрана на авионосни, линейни и десантни групи. Освен това, предполага се, че тези кораби ще могат да насочват към въздушните цели палубните изтребители-прехващачи. В края на 1950-те – началото на 1960-те години, с развитието на реактивната авиация и появата на атомните подводни лодки възниква необходимостта от преоборудването на ескортните кораби с по-ефективното ракетно въоръжение. В началото с новите системи ЗУР и ПЛУР се преоборудват артилерийски крайцери от 40-те – 50-те години, а след това започват да се строят и специализирани ракетни кораби. Като правило, те са въоръжени с един или два зенитно-ракетни комплекса и противолодъчен ракетен комплекс. Първоначално тези нови кораби се класифицират като ракетни лидери на разрушители или ракетни фрегати. В това има своеобразна ирония на съдбата. В онези времена основа на класификацията на бойните кораби са тяхната водоизместимост и калибъра на артилерийското въоръжение. По водоизместимост новите кораби надхвърлят обикновените артилерийски разрушители, а по мощ на чисто артилерийското въоръжение значително им отстъпват. Едва в средата на 70-те години, когато артилерийските кораби слизат от сцената на морските битки, класификацията е преразгледана, и на 30 юни 1975 г. всички кораби от дадения тип са прекласифицирани в ракетни крайцери.

По данни от 1987 г.^[1]

• Водоизместимост
  • стандартна – 5760 т
  • пълна – 7800 т
• Размери – 162,5 × 16,8 × 7,6 м
• Двигателна установка
  • 4 парни котела
  • 2 парни турбини (85 000 к.с.)
  • 2 гребни вала, 2 гребни винта
• Скорост – 33 възела
• Далечина на плаване – 9200 мили (20 възела)
• Екипаж – 27 офицера + 397 матроса и старшини
• Щабни апартаменти – 6 офицера + 18 матроса и старшини

По данни към 1987 г.^[1]

• 2 × 20-мм Mk 15 Phalanx – зенитни артилерийски установки;
• 2 × ПУ Mk 141 (8 × RGM-84A Harpoon) – противокорабни ракети;
• 2 × ПУ Mk 10 (80 × RIM-67B Standard SM-2 ER) – зенитни ракети;
• 1 × ПУ Mk 16 (8 × RUR-5A ASROC) – противолодъчни ракети;
• 2 × ТА Mk 32 (6 × 324-мм Mk 46) – противолодъчни торпеда;
• Площадка за противолодъчен вертолет SH-2F Seasprite.

По данни към 1987 г.^[1]

• 1 × AN/SPS-48C – трикоординатен радар за въздушен обзор;
• 1 × AN/SPS-49 – двукоординатен радар за въздушен обзор;
• 1 × AN/SPS-10F – двукоординатен радар за обзор на повърхността;
• 4 × Mk 76 + 4 × AN/SPG-55B – системи за насочване на ракети с радари за подсветка на целите;
• 1 × Mk 14 – система за управление на артилерийския огън;
• 1 × Mk 114 + 1 × AN/SQQ-23B – система за управление на противолодъчното оръжие с вътрекорпусен сонар;
• 1 × NTDS – бойна информационно-управляваща система;
• 1 × OE-82 – система за спътникова свръзка;
• 1 × AN/SRR-71 – приемник за спътникова свръзка;
• 1 × AN/WSC-3 – трансивер за спътникова свръзка;
• 1 × AN/URN-20 TACAN – тактическа аеронавигационна система;
• 4 × Mk 36 SRBOC – пускови установки за създаване на смущения;
• 1 × AN/SLQ-32(V)3 – система за РЕБ.

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.

• LEAHY missile cruisers (1962 – 1964) ((en))
• Leahy-class frigates at Destroyer History Foundation ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Ракетни крайцери тип „Лийхи“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Леги““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​