Работна седмица и уикенд
Работната седмица и уикенд (т.е. почивните дни на седмицата, съставна дума от двете английски думи week – седмица и end – край; буквално – край на седмицата) – това са взаимно допълващи се части на седемдневната седмица, посветени съответно на труд и почивка. В по-голямата част от западния свят, се работи от понеделник до петък (делнични дни), а събота и неделя са уикенд (почивни дни).
В някои християнски традиции, неделя е ден за почивка и поклонение. Еврейският Шабат или библейската събота трае от залез слънце в петък до пълната тъмнина след залеза в събота, в резултат на това почивни дни в Израел са петък–събота. Според исляма петък е празничен ден, затова в някои мюсюлмански държави, уикенд са четвъртък-петък или петък–събота, но в последно време много от тези страни го изместват от четвъртък–петък в петък–събота или събота–неделя.
За християнството неделя е почивен ден, защото се отбелязва Възкресението Христово, но и предишният ден – събота (еврейският Шабат) е приет като почивен през ХХ век.
Повечето страни са приели два дни за уикенд, но дните за уикенд се различават в зависимост от религиозната традиция, т.е. или четвъртък-петък, петък–събота или събота–неделя, като последната вечер след работа преди уикенда често се разглежда като част от него.
История
[редактиране | редактиране на кода]Седемдневен цикъл независещ от фазите на Луната с определен ден за почивка, вероятно за пръв път е практикуван от юдеите, датиран от 6 век пр. Хр.[1][2]
В Древен Рим на всеки осем дни е имало нундини (nundinae). Това било пазарен ден, през който децата са били освободени от училище,[3] а плебсът преставал да работи на полето и отивал в града, за да продава продукцията си.[4][5]
Френският революционен календар е имал десетдневни седмици наречени декади (décades) и позволявал десетият (décadi) като свободен.
При култури с четиридневна работна седмица трите почивни дни отбелязват основните световни религии: петък (ислям), събота (юдейство) и неделя (християнство).
Концепцията за край на работната седмица (уикенд) за първи път се е появил в индустриалния север на Англия в началото на XIX век и първоначално е била доброволно споразумение между собственици на предприятия и работници, което позволява в събота след 2 часа следобед да се освобождават служителите, за да бъдат на разположение за работа свежи и отпочинали на сутринта в понеделник. Оксфордският английски речник проследява използването за първи път на термина weekend (уикенд) до британското списание Notes and Queries през 1879 г.[6]
През 1908 г. първата петдневна работна седмица в Съединените щати е установена в памучна фабрика в Нова Англия, за да може еврейските работници да отбелязват Шабат от залез слънце в петък до залез слънце в събота.[7] През 1926 г. Хенри Форд въвежда петдневна работна седмица в своите автомобилни фабрики, вместо дотогавашната шестдневна, като освобождавал работниците за цялата събота и неделя без намаление в заплащането.[8] Синдикатът на обединените работници в текстилната промишленост на Америка е първият, който изисква и успешно получава петдневна работна седмица през 1929 година. Това се приема бавно в останалите Съединени щати, като двудневният уикенд е приложен на национално ниво чак през 1940 г., когато президентът Рузвелт подписва разпоредба, определяща максимална 40-часова работна седмица (Fair Labor Standards Act от 1938 г.).
През следващите десетилетия, особено през 40-те, 50-те и 60-те години на XX век, все по-голям брой държави приемат петък-събота или събота-неделя за почивни дни, за да се хармонизират с международните пазари. Серия от реформи на работната седмица в средата на 2000-те и началото на 2010-те вкара голяма част от арабския свят в синхрон с повечето страни по света по отношение на работно време, продължителност на работната седмица и дни за уикенд. Понастоящем Международната организация на труда (МОТ) определя работната седмица, надвишаваща 48 часа, като прекомерна. Проучване на МОТ от 2007 г. установява, че най-малко 614,2 милиона души по целия свят са работили прекомерно.[9]
Европейски съюз
[редактиране | редактиране на кода]В Европа стандартната работна седмица започва в понеделник и завършва в събота. В Ирландия, Италия, Финландия, Швеция, Холандия и бившите социалистически държави в неделя работят големите търговски центрове (молове). В някои страни (например Германия) има закони, регулиращи часовете за пазаруване. С някои изключения магазините трябва да бъдат затворени в неделя и ежедневно от полунощ до ранните сутрешни часове.
Прекъсната работна седмица
[редактиране | редактиране на кода]Бруней има прекъсната работна седмица от понеделник до четвъртък плюс събота. Дните на почивка са петък и неделя.
Някои неправителствени компании в Бруней приемат работна седмица от понеделник до петък, с уикенд събота и неделя. В зависимост от правилата на компанията служителите могат да бъдат задължени да работят и половин ден в събота.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Eviatar Zerubavel. The Seven Day Circle: The History and Meaning of the Week. University of Chicago Press, 15 март 1989. ISBN 978-0-226-98165-9.
- ↑ Senn, Frank C. Christian Liturgy: Catholic and Evangelical. Fortress Press, 1997. ISBN 978-0-8006-2726-3.
- ↑ The Teacher in Ancient Rome: The Magister and His World, Lisa Maurice, Lexington Books, 2013, pp. 26
- ↑ Ancient Rome in So Many Words, Christopher Francese, Hippocrene Books, 2007, pp. 76
- ↑ LacusCurtius • Roman Calendar – Nundinae (Smith's Dictionary, 1875) // Посетен на 19 юни 2017.
- ↑ Stanton, Kate. The origin of the weekend // The Sydney Morning Herald. 9 август 2015. Посетен на 10 юни 2017.
- ↑ Witold Rybczynski. Waiting for the Weekend // The Atlantic. August 1991. с. 35 – 52.
- ↑ Lombardo, C.N. (4 февруари 2010) Shorter Workweek in a Tough Economy Архив на оригинала от 2016-11-28 в Wayback Machine. Wisconsin Employment Law Letter (hrhero.com)
- ↑ Sahadi, Jeanne. 22% of workers work more than 48 hours a week, study finds – Jun. 7, 2007 // Money.cnn.com, 7 юни 2007. Посетен на 10 септември 2016.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Workweek and weekend в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
