Пула Pula
Пула 44.870278, 13.845556
Страна	Хърватия
Жупания	Истрийска жупания
Площ	53,8 km²
Надм. височина	30 m
Население	62 080 души
Пощенски код	52 100
Телефонен код	052
МПС код	PU
Официален сайт	www.pula.hr, www.pulainfo.hr
Пула в Общомедия

Пула (на хърватски: Pula, на италиански: Pola) е пристанищен град в Хърватия на Адриатическо море. Пула е с население от 62 080 жители (2005 г.) и обща площ от 51,65 km². Намира се на 30 m н.в.. От XIX век до Първата световна война Пула е била главното пристанище на австро-унгарската военноморска флота.

Пула е най-големият град в област Истрия. Населението на общината е 90 000, а самият град има 62 080 жители (2005). Други селища в рамките на общината са: Барбан (2802 жители), Фажана (3050 жители), Лижнян (2945 жители), Марчана (3903 жители), Медулин (6004 жители), Светвинченат (2218 жители) и Воднан (5651 жители).

Мнозинството от гражданите са хървати, съставляващи 71,45% от цялото население. Останалите етноси са: 3415 сърби (5,83%), 2824 италианци (4,82%), 980 бошняци (1,67%) и 731 определящи се като словенци (1,25%).^[1]

Градът е разположен на адриатическото крайбрежие на полуостров Истрия в подножието на седем хълма във вътрешната част на дълбок залив. По този начин Пула представлява добре защитено пристанище (дълбочината достига 38 m). Заливът е отворен на северозапад от две места, едното директно към морето а другото през канала Фажана.

Днешната географска площ на града възлиза на 5165 хектара, като 4159 от тях са от сушата и 1015 хектара морска територия.^[2]

Защитен от север от Алпите, както и от вътрешните истрийски възвишения, районът има средиземноморски мек климат. Най-високата средна температура през Август е 24 °C, а най-ниска средна през януари 5 °C.

В града се наблюдават два основни типа ветрове – бора, донасящ студено и ясно време през зимата, и южнякът юго, донасящ дъжд през лятото.

Свидетелства за присъствието на Homo erectus (изправен човек) от преди 1 милион години по тези места са открити в пещерата Сандаля край Пула.^[4] Керамични изделия от Новокаменната епоха (Неолит 6000 – 2000 пр. Хр.) свидетелстващи за човешко заселване също са открити в околностите на града. През Бронзовата ера (1800 – 1000 пр. Хр.) в Истрия се появяват нов тип селища, наречени gradine или „укрепени хълмове“.^[5] Открити са много предмети от късната бронзова епоха, изработени от кости – инструменти за шлифоване, за пробиване, шивашки игли и др. Открити са също и бронзови украшения.^[6] Типът на находките от този период кореспондира с подобни такива от поречието на река Дунав. Обитателите на Истрия от Бронзовата епоха са известни като прото-илири.

На база на археологически разкопки са датирани селища от Х век пр. Хр. Намерените древногръцка керамика и част от статуя на Аполон са атестат за присъствието на гръцката култура по тези земи. Гръцка следа е намесена и в приписването на основаването на град Polai (Полай) на колхидите. Колхидите преследвали Язон в северна Адриатика, но изправени пред невъзможността да го хванат, се заселили на това място, наричайки го Полай, което означава „град на убежището“.

През класическата античност районът е населяван от хистри (илирийско племе),^[7] което е записано от Страбон. Полуостров Истрия е завладян от римляните през 177 г. пр. Хр., започвайки период но романизацията му. Градът е издигнат в ранг на колония през 46 – 45 г. пр. Хр., по времето на Юлий Цезар, като десети регион от Римската империя.^[7][8] През този период селището нараства, достигайки в зенита си население от 30 000 жители. Градът се превръща във важно римско пристанище с обширна околия под неговата юрисдикция. По време на гражданската война от 42 г. пр. Хр. между триумвирата Октавиан, Марк Антоний и Лепид срещу убийците на Юлий Цезар – Марк Юний Брут и Касий, градът взема страната на Касий след като е бил основан от неговия брат Квинт Касий Лонгин. След победата на Октавиан градът е разрушен, но скоро след това е издигнат наново по искане на дъщеря му Лулия. Тогава е наречен Colonia Pietas Iulia Pola Pollentia Herculanea. Извършено е мащабно строителство. Между 27 г. пр. Хр. и 68 г. сл. Хр. е построена великата Арена Пула,^[9] голяма част от която е запазена и до днес. Изгражда се канализация и водоснабдяване. Градът е укрепен с крепостна стена с десет порти. Малко от тях са запазени: Арката на Сергий, портата на Херкулес и Двойната порта.

Пула е мястото на екзекуцията на Констанций Гал. По времето на император Септимий Север името на селището е променено на Res Publica Polensis. През 425 г. сл. Хр. градът става център на епископия, за което свидетелстват остатъци от основите на няколко религиозни сгради.^[7]

След падането на Западната Римска Империя, регионът е нападнат от остготите. Пула на практика е опустошена от германския генерал Одоакър през 476 година. Градът е във владение на Остготите от 493 г. до 538 г., след което преминава под управлението на Равенската Екзархия. През този период Пула просперира отново и става главно пристанище на Византийската флотилия и съществена част от Византийската империя. Базиликата Санта Мария Формоза е построена по това време.

Първата поява на славяните по тези земи е датирана от VII век. Те реално никога не се заселват в града, което запазва неговия романски дух. Историята на Пула и Истрия продължават своя бурен ход, рефлектиран от стратегическото им положение и местенето на границите на европейските сили.

От 788 г. Пула преминава във владение на кралството на франките и Карл Велики. Тогава се въвежда феодалната система. Градът става седалище на графа на Истрия до 1077 г. През 1148 г. Пула е превзета от венецианците и през 1150 г. градът се заклева във вярност към Венецианската република. От този момент съдбата на града е обвързана в продължение на векове с венецианското владичество. През 1192 г. за кратко Пула е завладяна от пизанците но скоро след това Венеция си връща притежанието.

Градът е добре известен с останките от древноримски сгради. Най-прочут от тях безспорно е амфитеатърът от I век, който е сред шестте най-големи оцелели римски арени^[9] в света.^[9] Амфитеатърът е много добре запазен и се използва и днес за летните филмови фестивали, както и за концерти на открито. По време на Втората световна война италианската фашистка администрация замисля арената да бъде демонтирана камък по камък, за да се пренесе в Италия. Начинанието е изоставено, след като се разбира цената за осъществяването му.

Други две забележителни и добре запазени останки от римско време са триумфалната арка от I век – Арката на Сергий и Храмът на Август от същата епоха, който е разположен на форума при управлението на император Август.

Форумът на Август е изграден през първи век пр. Хр. в близост до морския бряг. Този римски търговски и административен център на града остава главен площад на класическа и средновековна Пула. Площадът е сърцето на града и в наши дни заедно с издигащия се в северозападния му край Храм на Август.

По римско време тук е имало три храма: един централен храм и два храма-близнаци, посветени на Август и Диана, разположени от двете му страни. Централният храм бил посветен на трите най-важни богове в Древен Рим: Юпитер, Юнона и Минерва, наричани „Капитолийска Триада“. От трите храма напълно е съхранен само храмът на Август. От храма на Диана е запазена само задната му стена, която била използвана при строителството на сградата на Кметството в 13 век.

Два римски театъра устояват на разрухата на времето. По-малкият, с диаметър на кръга 50 m (от II век), се намира близо до центъра, а по-големият, с диаметър на кръга 100 m (от I век сл. Хр.) е в южния край на града.

Като резултат от богатата си политическа история, Пула е град на колоритна смесица от култури и езици. Тук се преплитат Средиземноморието и Централна Европа, древността и съвремието. Архитектурата на Пула отразява тези исторически наслоявания. Местните жители като правило владеят чужди езици, най-вече италиански, но също немски и английски. От 30 октомври 1904 г. до март 1905 г. в Пула живее световноизвестният ирландски писател Джеймс Джойс. Той преподавал английски език в училище Берлиц на военноморски офицери от Австро-Унгария, които били настанени в местната корабостроителница. Докато е в Пула, Джойс организира разпространяването на своята сатирична балада за Уилям Бътлър Йейтс и Джордж Ръсел.^[10]

• Футбол – НК Истра 1961 и НК Истра
• Волейбол – ОК ОТР Банка Пула
• Хандбал – РК Арена
• Баскетбол – КК Стоя и КК Истра
• Плуване – СК Арена
• Джудо – ДК Истърски борац и ДК Пулафит
• Гребане – Истра

• Бале/Вале
• Баноле
• Барбан/Барбана
• Бриюни/Бриони
• Фажана/Фасана
• Галижана/Галесано
• Лижнан/Лисинано
• Медулин/Медулино
• Помер/Померо
• Премантура/Промонторе
• Шишан/Сисано
• Щинан/Щинано
• Валтура/Алтура
• Воднан/Динано
• Винкуран

Родени

• Алида Вали (1921 – 2006), италианска киноактриса
• Масимо Демарин, хърватски колоездач

• Вараждин, Хърватия (1979)
• Верона, Италия (1982)
• Вилфранш де Руерг, Франция
• Грац, Австрия (1972, партньорство от 1961)
• Имола, Италия (1972)
• Кран, Словения
• Трир, Германия (1971)
• Хекинан, Япония (2007)
• Чабар, Хърватия (1974)

• Велес, Северна Македония
• Новоросийск, Русия
• Сегед, Унгария

• Бърно, Чехия
• Виена, Австрия
• Печ, Унгария
• С някои градове от Щирия, Австрия

• 
  Панорама на града
• 
  Катедрала
• 
  Двойната врата
• 
  Златната врата
• 
  Храмът на Август
• 
  Форт Богино
• 
• 
  Корабостроителни-цата Uljanik

• Cresswell, Peterjon. Time Out Croatia. First. Ebury Publishing, Random House Ltd. 20 Vauxhall Bridge Road, London SV1V 2SA, 2006. ISBN 9781904978701. с. 116 – 123.^{[неработеща препратка]}
• Džin, Kristina. Arena Pula. Zagreb, Viza MG d.o.o. Remetinečka cesta 81, Zagreb. ISBN 978-953-7422-15-8. Посетен на 9 септември 2009.
• Ivelja-Dalmatin, Ana. Pula. © 2005 – 2009 Turistička naklada d.o.o., Zagreb, 2009. ISBN 9532151206.
• Turner, J. – Grove Dictionary of Art – Oxford University Press, USA; New Ed edition (2 януари 1996); ISBN 0-19-517068-7

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Пула

• Официална уебстраница на град Пула
• Археологически музей на Истрия Архив на оригинала от 2004-06-18 в Wayback Machine.
• История на Пула

Нормативен контрол BNF FAST GND NLI J9U LCCN MBarea NKC NSK IdRef VIAF WorldCat

п б р Градове и главни селища в Хърватия по население 500 000+ Загреб 100 000+ Риека · Сплит · Осиек 50 000+ Карловац · Пула · Славонски брод · Велика Горица · Задар 25 000+ Беловар · Дубровник · Копривница · Сисак · Шибеник · Вараждин · Винковци · Вуковар 10 000+ Пореч · Ровин 5000+ Илок