Публий Вациний (на латински: Publius Vatinius) e политик на Римската република през края на 1 век пр.н.е.

Публий Вациний е квестор през 63 пр.н.е., когато Цицерон е консул. Цицерон го изпраща в Путеоли, за да спре износа на благородни метали, вика го обратно понеже населението се оплаква от неговата експлоатация.^[1] Следващата година Вациний служи като легат на проконсул Гай Косконий в провинция Близка Испания.

През 59 пр.н.е. Вациний e народен трибун и служи на консул Гай Юлий Цезар и Гней Помпей и Марк Лициний Крас. Той създава множество закони в полза на Цезар.

През 56 пр.н.е придружава Цезар като негов легат в Галия.^[2] През 55 пр.н.е. е претор.^[3] През 47 пр.н.е. побеждава въпреки болестта си Марк Октавий, привърженик на Помпей, в морска битка ^[4] и завоюва Илирия за Цезар. Затова е награден със ставането му на консул през 47 пр.н.е. заедно с Квинт Фуфий Кален.

От 45 пр.н.е. Вациний е проконсул управител на Илирия, която завоюва с три легиона обратно. За успехите си е провъзгласен за император.^[5] След убийството на Цезар Вациний предава илирийските си легиони на Марк Юний Брут.^[6] В края на 44 или началото на 43 пр.н.е. той се връща обратно в Италия. На 31 юли 42 пр.н.е. той празнува за успехите си в Илирия триумф.^[7] След това нищо не се знае за него.

Вациний e авгур от 47 пр.н.е. (след Апий Клавдий Пулхер). ^[8]

Вациний е женен за Помпея.