Присово
Присово 43.046177, 25.660934 Присово
Общи данни
Население	712 души[1] (15 март 2024 г.) 28,8 души/km²
Землище	42 436 km²
Надм. височина	240 m
Пощ. код	5033
Тел. код	061105
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	58459
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Присово Малина Попова (независим)
Присово в Общомедия

Присово е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Село Присово се намира на 6 км югоизточно от Велико Търново. Намира се в началото на Подбалканската котловина, заградена от хълмовете Присой бърдо, Страната до с. Мерданя, възвишенията на гр. Килифарево при селата Големани, Нацовци и Дебелския баир. Селището и землището му граничат на запад с гр. Дебелец, на юг с гр. Килифарево и с. Плаково, на югоизток със с. Велчево, на изток със селата Пчелище и Драгижево, на североизток със село Малки Чифлик и на север с Велико Търново.

Присово се намира на около 200 – 280 м надморска височина и има умерено-континентален климат със студена зима и горещо лято, както цялата Подбалканска котловина. По-умерен е от климата на Северна България, защото благодарение на хълмовете, които ограждат на север селото, трудно проникват студените северни ветрове и течения. В същото време Присово е изложено на течение, което идва от местността Дълга лъка към Велико Търново през Присовското усое и от Дебелец и се оттича през селата Пчелище и Церова кория. Това течение задържа развитието на стопанските култури с една-две седмици.

В района на селото духат предимно западни и североизточни ветрове, по-рядко – южняк и източен вятър. През летния сезон падат проливни дъждове, придружени с бури и гръмотевици. През юли и август нерядко настъпва продължителна суша.

През селото тече Присовската рекичка, която събира водите си от редица изворчета и чешми и в миналото се е вливала в р. Янтра. При корекцията на шосето за гр. Елена е изграден микроязовир преди началото на Присовското устие. По неговата дига минава шосеен път.

Заселено е компактно от двете страни на Присовската рекичка с нагъсто застроени къщи.^[2]

В Присово се създава Кредитна кооперация „Св. Никола“ през 1926 година. През 1971 година в селото се открива фабрика за нестандартно оборудване.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[3][4]

Година на преброяване Численост 1934 1486 1946 1393 1956 1296 1965 1404 1975 1364 1985 1166 1992 969 2001 921 2011 823 2021 791

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

Селото има редовен автобусен превоз до Велико Търново, Пчелище, Церова Кория, Капиново, Миндя, Велчево и Къпиновски манастир.

Първото килийно училище в Присово се създава около 1780 година. Обучението се е водило от попове в килии при примитивни условия. Сегашната стара сграда, намираща се в двора на църквата, е имала 3 по-големи помещения, където седнали на рогозка са учели децата. През 1922 г. се създава за първи път в селото прогимназия в бивш манастирски метох. Взаимно училище в Присово се създава през 1897 година. През периода 1945 – 1980 г. учениците от село Присово учат в училищната сграда, построена през 1932.

Манастирът е разположен южно от Присово, близо до град Дебелец. Според преданието е съграден от братята Асеневци в памет и прослава на загиналите в бой български войски срещу Исак Ангел на Архангеловден. Вероятно до манастира (на върха) е имало крепост, която е пазила дефилето. По време на Втората българска държава тук са се подготвяли църковни служители и преписвачи на книги. Обителта често е посещавана от цар Иван Александър и семейството му.

Манастирът е опустошен при падането под османска власт, а през 1409 г. е създаден отново като книжовна школа. Монахът Лука (Преподобный Лука, йеромонах Присовский) през 1426 г. преписва един триод в този манастир. Изграден е отново по време на Търновските въстания на Тодор Балина и Павел Джорджич. След дълго време монаси от Рилския и Самоковския манастир построяват малка сграда за живеене и параклис за молитви.

През 1858 г. майстор Петко Христов от Дебелец започва изграждането на сегашния храм. Неколкократни набези и грабежи принуждават обитателите да построяват тайници. За възстановяване на манастира помогнали много селяни от Дебелец и Присово, еснафът (казанджии, бакърджии и дърводелци) от Габрово, Търново и Дряново.

Манастирът е приемал просветители, възрожденци, хайдути и революционери. Посещаван (1867 г.) от Панайот Хитов, Васил Левски, Иван Кършовски и зограф Цани от Трявна. През 1869 г. Васил Левски пристига с отец Матей Миткалото. Иларион Макариополски още като ученик е идвал често. Манастирът е посетен от Левски, Димитър Общи и лясковския куриер на комитета Марин Стойчев през есента на 1871 г.

Преди да избухне Априлското въстание, в манастира пристига бъдещият войвода поп Харитон и прави събрание в игуменовата килия.

Основан през 1870 г., като „семеен“ манастир от Минчо и Дража Райчеви. Църквата в него е построена 1881 г. и е осветена през 1882 г.

• Николай Цигулинов (1910 – 1980) – състезател по борба, кечист в Германия и Гърция
• Марко Марков (1919 – 2002) – български лекар, генерал-лейтенант от медицинската служба
• Иван Вачков (1920 – 1981) – политик от БКП, бивш главен прокурор на България
• Пламен Валентинов Петров (р. 1983) – историк, публицист, изкуствовед, директор на художествена галерия в Казанлък

• Градски транспорт В.Търново Архив на оригинала от 2010-01-25 в Wayback Machine.

Портал „География“          Портал „България“

Нормативен контрол NLI J9U LCCN VIAF