Флавий Василиск (на латински: Flavius Basiliscus) (починал 476/477) е Византийски император, който управлява за кратко (9 януари 475–август 476), когато император Зенон е прогонен от Константинопол вследствие на бунт.

Василиск успява да се добере до властта през 475, възползвайки се от непопулярността на император Зенон, "варварският" приемник на Лъв, и от организирания от Верина заговор, който принуждава Зенон да избяга от Константинопол. Въпреки това, по време на краткото си управление, Василиск очуждава фундаменталната подкрепа на Църквата и на народа на Константинопол, подпомагайки монофизитската христологична позиция, противно на масово възприетата Халкедонска вяра. Също така неговата политика на подсигуряване на властта му чрез назначаване на лоялни хора на ключови постове антагонизира много важни фигури в имперския двор, включително сестра му Верина. Така че, когато Зенон се опитва да си възвърне империята, той de facto не среща съпротива, влизайки триумфално в Константинопол и пленявайки и убивайки Василиск и семейството му.

Борбата между Василиск и Зенон попречва на Източната империя да се намеси при падането на Западната Римска империя, което се случва в ранния септември 476. Когато вождът на херулите - Одоакар, детронира западния император Ромул Августул, изпращайки имперските regalia в Константинопол, Зенон току-що е възвърнал своя трон и единственото, което му остава, е да назначи Одоакар за dux на Италия, с което се слага край на Западната Римска империя. още »