Полска печурка
| Полска печурка | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Полска печурка в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Полската печурка, още червенушка[2] (Agaricus campestris) е вид гъба от семейство Печуркови (Agaricaceae).
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Тя е бяла, често матово бяла, а понякога жълтее. Покрита е с люспи, които леко покафеняват. Месото е бяло, а по-късно розовее. Всеизвестна и доста консумирана заради вкусното си месо. Много рядко се среща в гората, предимно в градини (през май-септември).
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Полската печурка се среща сред полета и тревисти места след дъжд от лятото до есента. Често се появява на тревни площи в крайградските зони. Поради изчезването на превозните средства, теглени от коне, и последвалото намаляване на броя на пасящите коне, появата на изблици от много гъби наведнъж като в миналото вече е рядко събитие.[3] Видът се среща рядко в гористи местности.
Гъбата се среща в Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка, Австралия и Нова Зеландия.[4][5]
Ядливост
[редактиране | редактиране на кода]Полската печурка се консумира широко, дори и от хора, които обикновено не ядат гъби. Тя може да се сотира, пържи или дори да се нареже и яде сурова в салати. Полската печурка не се отглежда комерсиално, тъй като бързо узрява и има малък срок на годност.[6] На вкус наподобява много на Agaricus bisporus, която се продава в много магазини. Гъбата има смъртоносен двойник – Amanita bisporigera, която е и най-честият виновник за смъртоносно натряване с гъби във Франция.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Agaricus campestris (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 51.
- ↑ Mabey R. Food For Free, A Guide to the Edible Wild Plants of Britain. Fontana/Collins, 1972.
- ↑ J. H. Maiden. The useful native plants of Australia : Including Tasmania. Turner and Henderson, Sydney, 1889.
- ↑ The cultural significance of wild mushrooms in San Mateo Huexoyucan, Tlaxcala, Mexico // Journal of Ethnobiology and Ethnomedicine 10. 2014. DOI:10.1186/1746-4269-10-27. с. 27.
- ↑ Grigson J. The Mushroom Feast. London, UK, Penguin, 1975. ISBN 978-0-14-046273-9.
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
