Полигнот Тасоски
Тази статия е за атинския стенописец. За атинския художник върху вази вижте Полигнот (вазописец).
| Полигнот Πολύγνωτος | |
| древногръцки художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | Атина |
| Кариера в изкуството | |
| Учители | Аглаофон |
| Семейство | |
| Баща | Аглаофон |
| Братя/сестри | Аристофон |
| Съпруга | Елпиника |
| Полигнот в Общомедия | |
Полѝгнот Тасоски (на старогръцки: Πολύγνωτος ό Θάσιος, Полигнотос) е класически древногръцки художник от средата на V век пр. Хр.[1][2], известен със своите монументални стенописи в Древна Атина, които обаче не са достигнали до нас.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Полигнот е роден на остров Тасос и е син и ученик на художника Аглаофон. Брат му Аристофон също е художник. Около 462 година по покана на Кимон пристига в Атина и получава атинско гражданство.[1][3] Сестрата на Кимон Елпиника е обвинявана, че има връзка с Полигнот. По този повод Плутарх пише, че когато изобразявал троянските жени на Стоа Пойкиле, Полигнот придал на Лаодика чертите на Елпиника. Според Плутарх Полигнот е изрисувал тази стоа безплатно, воден от желание да допринесе за благото на града.[4]
Творби
[редактиране | редактиране на кода]
По времето на Кимон Полигнот рисува в Атина на стената на Стоа Пойкиле картина за превземането на Троя и друга за сватбата на дъщерите на Левкип в Анакиона. Други творби на Полигнот е имало на входа на Акропола.[1]
Други творби:
- Маратономахия, на Стоа Пойкиле в Атина
- Аргонавтите, в храма на Диоскурите
- Амазономахия, вероятно в Тезеона
- Отвличането на дъщерите на Левкип, в храма на Диоскурите
- Илиуперсис, в Делфи
- Некия, в Делфи
Най-известната картина на Полигнот е върху сграда, издигната в Делфи от книдосците, и изобразява „Слизането на Одисей в Хадес“ („Некия“) и „Превземането на Троя“ („Илиуперсис“).[1] Гръцкият пътешественик от II век Павзаний е оставил детайлно описание на тези картини, фигура по фигура.[1][5] Френска археологическа експедиция в Делфи в края на XIX век разкрива основите на сградата.[1]
От тези сведения са правени опити да се реконструират картините без цветовете им. В 1892 г. археологът Карл Роберт (1850 – 1922) реконструира Полигнотовите делфийски рисунки на базата на рисунки върху вази от средата на V век пр. Хр. В 1898 г. Джеймс Джордж Фрейзър в своето издание на Павзаний възпроизвежда дизайна на Роберт.[6][1]
Стил
[редактиране | редактиране на кода]
Изглежда картините от Полигнотово време са изпълнявани точно по същия начин като съвременните им скулптурни релефи.[1] Идеализираните фигури в естествена големина са разположени свободно в композицията. В гръцкото изкуство този метод е новост, макар да има прецеденти в други култури – особено в асирийското изкуство. Полигнот къса със стария гръцки принцип на подредба на фигурите в една линия.[3] Неговите фигури са отделно една от друга и рядко се застъпват. Разположени са в два или три реда и една над друга на неравен терен. Подобни модели могат да се открият в съвременните вази, може би под негово влияние. Липсва унифицираща перспектива в модерния смисъл на понятието – всяка отделна фигура е фокус на интереса, като по-далечните не са по-малки или по-неясни от по-близките.[1][3] Достолепието на фигурите се допълва с фини детайли.[3] Полигнот е използвал остър ракурс и малко на брой цветове – черно, бяло, червено и охра, а техниката му е доста примитивна. Съвременниците му и може би учителят на Фидий са имали същия маниер. Творбите му се отличават с почти детинска простота, чувство, едновременно благородно и нежно и очарование при изпълнението за разлика от по-раздвижените, сложни и технически по-напреднали картини от по-късната епоха.[1]
Постиженията на Полигнот са в красотата на изрисуване на отделните фигури и особено в етическия и „идеален“ характер на изкуството му.[1] Този етос, който по-късните критици, например Аристотел в „Поетика“,[7], оценяват високо, демонстрира разбиране за характера като вътрешна настройка, ръководеща действията и манифестирана във външността на човека.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Chisholm, Hugh, ed. Encyclopædia Britannica, 11th edition. Cambridge University Press, 1911.
- ↑ Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, Издателство „Български художник“, 1979. с. 366.
- ↑ а б в г д е Polygnotus // Енциклопедия Британика, 19 декември 2017. Посетен на 13 март 2018.
- ↑ Плутарх. Успоредни животописи. Кимон, 4.
- ↑ Павзаний. Описание на Гърция. Χ, 25 – 31.
- ↑ Pausanias's Description of Greece. Translated with a commentary by J. G. Frazer, volume V. London, Macmillan and Co, 1898. с. 360, 372.
- ↑ Аристотел. Поетика. 2, 6.
|
| |||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
