Металите от платиновата група, наричани също платиноиди, са шест благородни метални елемента, струпани заедно в периодичната система. Всичките елементи са преходни метали в групите 8, 9 и 10 от периодите 5 и 6.^[1][1]

Шестте метала в платиновата група са: рутений, родий, паладий, осмий, иридий и платина. Те имат сходни физични и химични свойства и често се срещат заедно в едни и същи минерални находища.^[2] Могат да бъдат допълнително подразделени на иридиева група, платинова група и паладиева група, според тяхното поведение в геологичните системи.^[3]

Естествено възникващата платина и нейните сплави са познати на доколумбовите американци в продължение на много години.^[4] Въпреки че е използвал от тях тези народи, първото европейско споменаване на платината датира от 1557 г. в писанията на италианския хуманист Юлий Цезар Скалигер (1484 – 1558) като описание на мистериозен метал, намерен в централноамериканските рудници между Панама и Мексико.^[4]

Наименованието платина произлиза от испанската дума platina, което ще рече „малко сребро“, и е дадено на метала от испанските заселници в Колумбия. Те гледат на платината като на нежелан замърсител в среброто, което добиват.^[4][5]

Към 1996 г. най-широката употреба на платиноиди е (в хиляди тройни унций на година): Pd за автомобилни катализатори (4470), Pt за бижутерия (2370), Pd за електроника (2070), Pt за автомобилни катализатори (1830), Pd за стоматология (1230), Rh за автомобилни катализатори (490) и Pd за химически реагенти (230).^[1]

Платиноидите имат различни полезни каталитични свойства. Те са високоустойчиви на износване и потъмняване. Поради тази причина, платината е особено подходяща в бижутерията. Други отличителни свойства включва устойчивост към агресивни химикали, отлични високотемпературни характеристики и стабилни електрически свойства. Всички тези свойства се използват за промишлена употреба.^[7]

Обикновено, ултрамафичните и мафичните магмени скали има относително високо съдържание на платиноиди. Геохимично аномални следи се срещат основно в хромови шпинели и сулфиди. Мафичните и ултрамафичните магмени скали съдържат практически цялата платиноидна руда на света. Мафичните слоести интрузии, включително тези в мините в ЮАР, надхвърлят по тежест всички останали платиноидни находища по света.^[8] Други значителни мафични интрузии със съдържание на платиноиди се срещат в Аляска и Урал.^[9]

Обичайните руди на платиноиди съдържат около 10 g платиноид за тон руда.^[10]

Платината се среща като самороден метал, но може да се намери и в различни минерали и сплави.^[11][12] Сперилитът (PtAs₂) е най-значителният източник на този метал.^[13] Самородната платина, често придружавана от малко количество други платинови метали, се среща в алувиалните разсипи на Колумбия, Онтарио и Урал, както и в някои западни щати на САЩ. Платина се произвежда комерсиално и като вторичен продукт след преработването на никелова руда. Най-големият производител на платина в света е ЮАР, следвана от Русия и Канада.^[14][15]

Осмиридий е природна сплав на осмий и иридий, която се среща в Урал, Северна и Южна Америка. Малки количества осмий се срещат и в никеловите руди в района на Онтарио.^[15][16]

Метален иридий се среща заедно с платината и други платиноиди в алувиални депозити. Намира се и в природни сплави като осмиридий. Добива се и като вторичен продукт от добива на никел.^[15]

Рутеният обикновено се среща в руди заедно с други платиноиди. Има находища в Урал, Северна и Южна Америка. Малко, но комерсиално значимо количество, се среща в пентландита в Онтарио и пироксенита в ЮАР.^[15]

Промишленото добиване на родий е сложно, тъй като се среща в руди смесен с други метали като паладий, сребро, платина и злато. Присъства в платиновите руди и се получава като бял инертен метал, който е много труден за топене. Основните източници на този елемент се намират в речните пясъци на Урал, Северна и Южна Америка, както и в медно-никеловия район на Онтарио. Годишното световно производство за 2003 г. на този елемент е било 7 – 8 тона.^[17]

Паладият се среща най-често в сулфидни минерали, особено пиротина.^[8] Среща се както самороден, така и в сплав с платина и злато в находищата на Урал, Евразия, Австралия, Етиопия, Северна и Южна Америка. Комерсиално се добива и от находища на никел.^[17]

Производството на индивидуални метали от платиновата група обикновено започва от остатъци от добива на други метали. Пречистването обичайно започва с анодните остатъци от производството на злато, мед и никел. Следователно, процесът на извличане на платиноидите е много енергоемък и с последици за околната среда. Класическите пречиствателни методи се възползват от разликите в химическата реактивност и разтворимостта на няколко съединения на металите.^[7]

Отделянето започва с разтварянето на пробата. Ако се използва царска вода, се произвеждат хлоридни комплекси. В зависимост от детайлите на процеса, които често са тайни на занаята, индивидуалните платиноиди се добиват като следните съединения: слабо разтворимите (NH₄)₂IrCl₆, (NH₄)₂PtCl₆ и PdCl₂(NH₃)₂, летливите OsO₄ и RuO₄ и [RhCl(NH₃)₅]Cl₂.^[10]

Значителни количества рутений, родий и паладий се образуват като продукти на ядрен разпад в ядрените реактори.^[18] С покачващи се цени и покачващо се глобално търсене, благородните метали, произведени от реактори, започват да изплуват като алтернативен източник. Налични са различни доклади относно възможността за добиване на благородни метали от изразходвано ядрено гориво.^[19][20][21]

• Благороден метал