Пиролузит
Игловиден пиролузит от Шварцвалд (размер: 6,9 cm × 6,7 cm × 5,0 cm)
Общи
Формула (повтаряща се единица)	MnO2
Класификация на Щрунц	4.DB.05
Класификация на Дана	4.4.1.4
Характеристики
Цвят	Стоманено сив, гълъбово сив
Кристална система	тетрагонална
Твърдост по Моос	2 – 3; 6 – 6,5 (кристали)
Блясък	Полуметален, матов
Прозрачност	Непрозрачен
Плътност	4,4 – 5,06
Обичайни примеси	Fe2O3, SiO2, Н2О и др.
Пиролузит в Общомедия

Пиролузитът е минерал, манганов диоксид (MnO₂). Той е непрозрачен, на цвят е черен или сиво-стоманен. Кристалите му са дребни, игло- или стълбовидни. Пиролузитът притежава полупроводникови и пиезоелектрични свойства. В солна киселина се разтваря с отделяне на хлор. Кристалната разновидност на пиролузита някога е наричана полианит^[1] (остарял термин).

Смлян естествен и синтетичен пиролузит (т.нар. електролитен манганов диоксид) се използва при производството на галванични елементи и батерии, както и:

• за получаване на катализатори от типа на гопкалита в специални противогази за защита от СО;
• от пиролузит се получава калиев перманганат и манганови соли;
• в стъкларското производство пиролузитът се използва за обезцветяване на зелените стъкла;
• за производство на бързосъхнещи масла;
• пиролузитът е важна руда за добиване на манган.

Във Франция, на места, обитавани от неандерталци, археолози откриват голям брой малки черни блокове от манганови оксиди, вероятно събрани заради техните оцветяващи свойства. По-подробни анализи сочат обаче, че късните неандерталци в пещерата Pech-de-l'Azé специално са събирали манганов диоксид, за да използват този минерал като окислител, т.е. за лесното разпалване на огън. Чрез археологически доказателства за намерените огнища и превръщането на мангановия диоксид в прах учените твърдят, че неандерталците в тази пещера са използвали манганов диоксид при паленето на огън и са произвеждали огън, когато са поисквали.^[2]

• Пиролузитът в базата на минералите (англ.)
• Пиролузитът в базата webmineral.com (англ.)
• Пиролузитът в GeoWiki (рус.)