Пиер Джорджо Перото Pier Giorgio Perotto
италиански инженер и програмист
Перото (седнал вляво, на преден план), с екипа на P101 (без Гаити): Де Сандре (седнал вдясно), Гарциера (стоящ вляво) и Топи (стоящ вдясно)
Роден	24 декември 1930 Торино, Кралство Италия
Починал	23 януари 2002 Генуа, Италия
Националност	Италия
Учил в	електроинженерство и авиационно инженерство (Политехнически университет Торино)
Работил	инженер, ел. проектант
Работил в	Политехнически университет Торино
Семейство
Уебсайт	Пиер Джорджо Перото
Пиер Джорджо Перото в Общомедия

Пиèр Джòрджо Перòто (на италиански: Pier Giorgio Perotto) e италиански инженер и програмист. Проектант на Оливети, той е пионер на информатиката, известен преди всичко с проекта си Оливети Програма 101 – първият пример за настолен компютър със запаметена програма^[1][2] или „персонален компютър“.^[3][4]

Завършва Торинската политехника,^[5] където преподава дълги години. Автор е на множество книги и статии за стратегия, бизнес организация и информационни технологии.^[6]

Роден е през 1930 г. в град Торино, Северна Италия, в семейство с произход от град Каваля.^[7] Завършва електроинженерство през 1952 г. в Торинската политехника, където на следващата година получава и степен по авиационно инженерство.^[8] Участва в аеродинамичните изследвания и на 27-годишна възраст, през 1958 г., получава учителска правоспособност по механика.^[5]

След като работи две години за ФИАТ, където започва да се интересува от електронни калкулатори, през 1957 г. Перото е нает в Оливети и започва работа в Лабораторията за електронни изследвания в Барбаричина близо до Пиза, ръководена от Марио Джу. В тази лаборатория той сътрудничи в производството на Елеа 9003 – усъвършенстван електронен калкулатор (един от първите изцяло транзисторни калкулатори в света^[9]). След този опит през 1958 г. той получава деликатната задача да проектира продукт, способен да свързва електронните калкулатори и механичните машини: CBS (Card Band Converter)^[5] – първото електронно устройство, произведено от Оливети.

През 1964 г., заедно с колегите си Джовани Де Сандре, Гастоне Гарциера, Джанкарло Топи и Джулиано Гаити, той започва да работи върху прототипа на сравнително евтин настолен калкулатор, който ще автоматизира научните изчисления и ще стане Програма 101, съкратено „P101“.^[10] Проектът приключва през 1965 г., около времето на продажбата на отдела за електроника на Дженерал Илектрик.^[5] Смятан за първият настолен компютър със запаметена програма или от други – за пърият „персонален компютър“, P101, наречен Perottina, също е използван от НАСА за мисията Аполо 11.^[11] За P101 той проектира и магнитната карта^[12] – носител за съхранение, използван до края на 70-те години на компютрите на Оливети до приемането на Ай Би Ем PC и на някои калкулатори на Хюлет-Пакард, като HP 9100A, лицензиран от Оливети. Използва се от 1969 г. като носител за съхранение на някои съвременни пишещи машини на IBM.

Благодарение на своя опит Перото е назначен за ръководител на отдела за Научно-изследователска и развойна дейност в Оливети през април 1967 г. – роля, която има в продължение на много години и в която подпомага и участва активно в трансформацията на компанията от механична към електронна,^[5] като също координира разработването на множество други електронни компютри, като P603, P6040 и P6060.

През 1979 г., във връзка с корпоративната реорганизация на цялата Оливети, той основава и е назначен за президент на ELEA SpA, компания от групата Оливети, занимаваща се с преподавателски и бизнес консултантски дейности – роля, в която Перото подчертава, в допълнение към своята управленска опит и стратегия, също и своята хуманистична гледна точка към технологиите и обществото.^[5][8]

Перото напуска Оливети през 1993 г. – годината, в която влиза в SOGEA (Школа за организация и управление на бизнеса) в Генуа, на което става и президент. След няколко години той поема консултантската компания FINSA (Futuro Innovazione Strategie Corporatei).^[5]

От 1980-те години нататък публикува множество ръководства за бизнес и технологично управление. През 1995 г. той пише и публикува за ИК „Сперлинг и Купфер“ „Програма 101 – Изобретяването на персоналния компютър: завладяващата история, никога неразказана“ – малък том, в който дава своята версия на историята на развитието на Програма 101 и различните събития около Оливети в историческия период, в който се ражда той. Книгата е преиздадена от Edizioni di Comunità през 2015 г. по случай 50-годишнината от стартирането на Programma 101, със заглавие „P101. Когато Италия изобрети персоналния компютър“.

Женен и с две деца, през последните години от живота си Перото се установява да живее в Лигурия, в Рута ди Камоли (провинция Генуа). Умира от рак на 71-годишна възраст на 23 януари 2002 г. в болницата „Сан Мартино“ в Генуа.^[8][13]

Перото се радва на голяма известност с това, че проектира за Оливети Programma 101, известен също като "Perottina", който става първият търговски успешен персонален настолен компютър със запаметена програма, смятан от някои за първия „персонален компютър“. Той е представен през 1965 г. на голямото изложение за офис продукти BEMA в Ню Йорк, където в крайна сметка се превръща, против всички очаквания, в основната атракция. Машината е пусната в продажба от Оливети през същата година и са произведени общо 44 000 бройки.^[14] Днес различни екземпляри на P101 са изложени в музеите за технологии, компютри и изкуство по целия свят. Дизайнът на устройството първоначално е поверен на архитекта Марко Дзанусо, а по-късно на Марио Белини, тъй като Перото не одобрява проекта на Дзанусо, смятайки го за твърде тромав. Освен че има известно значение в историята на изчислителните и информационните технологии, P101 представлява и забележителен пример за артикул на италиански индустриален дизайн.

В годините непосредствено след стартирането на Programma 101 Перото разработва за Оливети няколко други настолни калкулатора (Olivetti P602, 1971 и Olivetti P652 през 1973 г.), счетоводни машини (Olivetti P203 през 1967 г.) и някои персонални компютри (Olivetti P6040 и P6060 през 1975 в.). Тези модели са доста успешни, особено в САЩ и Германия. И през 80-те години Оливети е един от производителите на компютри с най-големи европейски пазарни дялове.

В кариерата си Перото работи върху множество други проекти, свързани с автоматичната обработка на данни, като система за оптично разпознаване на символи,^[15][16] неразработена по търговски причини.

Друг иновативен проект, ръководен от него в началото на 70-те години, е този на Olivetti TC 800^[17] – терминал, оборудван с възможности за обработка.^[18]

Астероид от Главния астериоиден пояс, открит на 19 ноември 1982 г. от обсерваторията „Сан Виторе“, е наречен 12222 Перото^[19] в негова чест.

През 1991 г. получава наградата „Леонардо да Винчи“ от Националния музей на науката и технологиите „Леонардо да Винчи“ в Милано за създаването на Програма 101 и по-специално за използването на паметта.^[20]

Община Каваля, откъдето произхожда родът на Перото, му посвещава обществен парк през 2013 г.^[7] Генуа – градът, в чиято провинция живее при смъртта си,^[21] му посвещава улица по молба на Клуба на технологичните компании Dixet.^[22] И в Торино – родния му град, има списък с чакащи улица да бъде кръстена на него.^[23] Университетът на Молизе наименува Зала „Пиер Джорджо Перото“ на негово име.

• Manager 2000, Sperling & Kupfer Editori, 1987
• Il darwinismo manageriale, Edizioni Il Sole 24 Ore, 1988
• L'origine del futuro, FrancoAngeli, 1990
• Il paradosso dell'economia, FrancoAngeli, 1993
• Cambiare pelle per salvare la pelle, FrancoAngeli, 1994
• Programma 101 - L'invenzione del personal computer: una storia appassionante mai raccontata, Sperling & Kupfer Editori, 1995
• Come fare carriera nelle aziende dell'era digitale. Manuale scandaloso di management, Franco Angeli, 2001
• P101. Quando l'Italia inventò il personal computer, Edizioni di Comunità, 2015

• Оливети
• Натале Капеларо
• Марио Белини
• Адриано Оливети
• Масимо Оливети
• Марио Джу

• Официален уебсайт
• Музей „Текнолоджикаменте“, Ивреа

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pier Giorgio Perotto в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал „Италия“          Портал „Биографии“