Переа
| Переа Περαία | |
 | |
  Переа  Переа  Переа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Солунски залив |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 49 m |
| Население | 13 314 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 570 19 |
| Переа в Общомедия | |
Перѐа (на гръцки: Περαία) е град в Република Гърция, център на дем Солунски залив, област Централна Македония с 13 306 жители (2001).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хаджи Бали (Hadji Bali), Солунска епархия, живеят 60 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Бал чифлик (Bal-Tchiflik) е посочено като селище в Солунска каза с 20 домакинства, като жителите му са 76 българи.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Хаджи Бали живеят 20 гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хаджи Бали (Hadji-Bali) има 25 жители гърци.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Хаджи Бали попада в Гърция вследствие на Междусъюзническата война в 1913 година. В 1920-те години мюсюлманското население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци. Прекръстено е на Переа. В 1928 година Переа е бежанско селище с 202 бежански семейства и 786 жители бежанци.[5]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Василуди бара[6] | Βασιλούδη Μπάρα | Нерули | Νερούλι[7] | бивше езерце на Ю от Переа[6] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
| ||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
