Паскалево
| Паскалево | |
  Паскалево  Паскалево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 701 души[1] (15 март 2024 г.) 25,7 души/km² |
| Землище | 27,298 km² |
| Надм. височина | 246 m |
| Пощ. код | 9370 |
| Тел. код | 05716 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 55511 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Добрич-селска Соня Георгиева (БСП за България, ЗНС; 2019) |
| Кметство – кмет | Паскалево Живко Желев (БСП) |
| Паскалево в Общомедия | |
Паскалево е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич. Старото му име е Ези бей.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Паскалево е разположено почти в средата на Добруджанската платовидна земя, на север от гр. Добрич, с координати: северна географска ширина: 43 гр. 38’ 21’’ и източна географска дължина: 27 гр. 49’ 50’’.
Разположено е от двете страни на пътя, свързващ гр. Добрич със с. Крушари. По въздушна линия разстоянието до гр. Добрич е 6 км. По новия път, свързващ селото с областния град отстоянието е 12 км.
Селото се намира на 15 км от гр. Генерал Тошево, на 43 км от град Балчик и на 43 км от черноморския курорт „Албена“.
Село Паскалево е разположено на 4 км от международния път Добрич – Кардам – Констанца. Разстоянието до гр. Констанца (Румъния) е 99 км, а до границата с Р Румъния – с. Кардам – 32 км.
Селото се намира на 62 км от черноморския град Варна, на 100 км от Дунавския град Силистра и на 498 км от столицата град София.
В близост до с. Паскалево преминава и жп линията Кардам – Добрич – София.
Близостта на селото до областния гр. Добрич и неговото попътно местоположение са играли и продължават да играят важна роля относно възникването и развитието му.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Най-старото име на с. Паскалево е Ези бей. За първи път то се споменава в документ от 1573 – 1574 г. с данни за селищата и населението на почти цяла североизточна България и на Добруджа. Документът представлява сборен регистър – опис на джелепкешани (овцевъди, отглеждали овце за продан) от 4 кази – Разград, Шумен, Провадия и Варна. Селото е създадено от турци вероятно около чифлика на турския бей Ези. Той е живял през 16 век. Бил е натоварен от султана вероятно със запазване и умножаване на турския елемент в тази област. Първите българи се заселват през 1832 г. Това са изселници, водени от големия възрожденски деейц Поп Паскал, които се завръщат по българските земи след голямото преселване от 1829 – 1830 г., последвало Руско – Турската война от 1828 – 1829 г. Изселниците са родом основно от Сливенско и Ямболско. Училището в селото е едно от най-старите в Добруджа. Предполага се, че е основано през 1848 – 1849 г. от същия Поп Паскал, чието име носи сега селото. По-късно в селото се установява и малка колония на добруджански немци.
След Освобождението турското население в селото намалява значително и към края на 19 век населението е почти изцяло с български етнически състав. В окръжния печат са запазени данни за местности и имоти в землището на селото.[3] През 1913 г. селото заедно с цяла Южна Добруджа става част от Румънското кралство. По силата на Крайовската спогодба от 1940 г. селото отново е в пределите на България. Училището и читалището в с. Паскалево носят името на учителя Димитър Минчев, деец в борбата за запазване на българския характер на селото по време на румънската власт.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 705 | 100,00 |
| Българи | 660 | 93,61 |
| Турци | 4 | 0,56 |
| Цигани | 6 | 0,85 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 31 | 4. 39 |
Родени в Паскалево
[редактиране | редактиране на кода]- Павел (Паскал) Атанасов – български свещеник, певец, текстописец и събирач на народни песни.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Текнали са девет чешми // Архивиран от оригинала на 2019-03-30. Посетен на 2019-03-30.
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 78, 21 септември 1893 год., стр. 3
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
