Монашески папагал

Myiopsitta monachus monachus

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Папагалоподобни (Psittaciformes) семейство: Папагалови (Psittacidae) род: Монашески папагали (Myiopsitta) вид: Монашески папагал (M. monachus)

Научно наименование

Myiopsitta monachus Boddaert, 1783

Разпространение

Монашески папагал в Общомедия

[ редактиране ]

Папагалът монах (Myiopsitta monachus) е вид южноамерикански папагал единствен представител на род Myiopsitta. Произхожда от умерените и субтропичните райони на Аржентина и съседни на нея страни. Отглеждани в плен птици като домашни любимци пуснати на свобода са интродуцирани в урбанизирани райони по цял свят.

Дължината на тялото е около 29 cm с размах на крилете 48 cm и тегло 100 g. Женските са с около 10 – 20% по-дребни от мъжките. Долните части са светли почти бели, главата и гърба са зелени. Крилата и задницата стават светлозелени и жълти. Опашните пера са жълто-зелени, маховите пера са сини, а човката е оранжева.^[2]

Одомашнените птици могат да бъдат и в други цветови разновидности като на основния зелен цвят преобладава в различна степен синьо, бяло и жълто.

Макар че видът днес е единствен представител на род Myiopsitta, е възможно един от подвидовете му – Myiopsitta monachus luchsi да бъде отделен като самостоятелен вид – Myiopsitta luchsi.^[3] Подвидовете на папагалите монах са:

• Myiopsitta monachus monachus (Boddaert, 1783) – разпространен е в Аржентина от провинция Сантяго дел Естеро до Буенос Айрес и Уругвай.
• Myiopsitta monachus calita (Boddaert, 1783) – разпространен е в подножието на Андите над 1000 m н.в. от Боливия и Парагвай до северозападна Аржентина, след което преминава на юг към провинция Чубут.
• Myiopsitta monachus cotorra (Finsch, 1868) – разпространен в Бразилия (Мато Гросо, Мато Гросо до Сул, вероятно и в Рио Гранди до Сул^[4]) на юг по поречието на река Парагвай до Гран Чако.
• Myiopsitta (monachus) luchsi (Boddaert, 1783) – разпространен е в Андите в централната част на Боливия на надморска височина между 1000 и 3000 m

Птиците се одомашняват и се отглеждат като любимци в домовете. Много от тях са изпускани неволно или освобождавани нарочно от стопаните си. Ето защо през последните десетилетия се наблюдава образуване на градски колонии от папагали монаси в редица големи градове по света, най-вече в Европа и Северна Америка.

Птиците обитават степите и редките гори в района на ареала си в Южна Америка. Живее на ята, които наброяват между 200 и 500 индивида. Ятата от малките птици могат да нанесат значителни щети на селското стопанство, като нападат посевите от зърнено-житни култури. Местните жители ги убиват като вредители или ги улавят с цел продажба.

Папагалите монаси гнездят по дървета в блатисти местности, изграждайки големи кръгли гнезда, достигащи до 3 метра в диаметър, или използвайки стари гнезда. Обикновено няколко двойки изграждат гнездото съвместно и всяка от тях има отделен вход. Обикновено гнездото се надгражда от новоприсъединила се двойка, като цялостното му изграждане може да продължи до 3 месеца. Снасят по 5 до 8 броя бели яйца, които се мътят 22 – 26 дни. На 6 – 7 седмична възраст младите излизат от гнездото. Някои двойки мътят по два пъти годишно, а гнездото се използва в продължение на няколко години.

Когато тези папагали се отглеждат в домашни условия, трябва да се има предвид, че не обичат самотата и не бива да бъдат оставяни без грижи и внимание. Самотата може да ги подтикне да започнат да се нараняват сами. Има опасност да започнат да късат перата си и дори да разкъсват и наранят кожата си. Такова поведение е знак, че за папагала монах не са полагани достатъчно и адекватни грижи.^[5]

• Amorim, James Faraco & Piacentini, Vítor de Queiroz (2006): Novos registros de aves raras em Santa Catarina, Sul do Brasil, incluindo os primeiros registros documentados de algumas espécies para o Estado [New records of rare birds, and fi rst reports of some species, in the state of Santa Catarina, southern Brazil]. Revista Brasileira de Ornitologia 14(2): 145 – 149 [Portuguese with English abstract]. PDF fulltext Electronic supplement
• Buhrmann-Deever, Susannah C.; Rappaport, Amy R. & Bradbury, Jack W. (2007): Geographic Variation in Contact Calls of Feral North American Populations of the Monk Parakeet [English with Spanish abstract]. Condor 109(2): 389 – 398. DOI:10.1650/0010-5422(2007)109[389:GVICCO]2.0.CO;2HTML abstract
• Collar, Nigel J. (1997a): 249. Monk Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
• Collar, Nigel J. (1997b): 250. Cliff Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
• Fasbach, Laura (2001): A squawk in the park Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.. Edgewater Online. 23 юли 2001. Посетен на 12 януари 2008.
• Kamuda, Melinda L. (1998): Quaker Parrots (a.k.a. Monk Parakeets) Care and Training Архив на оригинала от 1999-01-28 в Wayback Machine.. 19 март 1998. Посетен на 12 януари 2008.
• Juniper, Tony & Parr, Mike (1998): 269 Monk Parakeet. In: Parrots: A Guide to Parrots of the World: 475 – 476, plate 62. Christopher Helm, London. ISBN 1-873403-40-2
• Powell, Michael (2006): Parrots Have Colonized the Wilds of Brooklyn. Washington Post, 28 декември 2006. Посетен на 12 януари 2008.
• Quaker Information Center (QIC) (2004): Are Quakers Legal In My State? Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine.. 31 декември 2004. Посетен на 12 януари 2008.
• South American Classification Committee (SACC) (2008): A classification of the bird species of South America (Part 3: Columbiformes to Caprimulgiformes) Архив на оригинала от 2010-01-09 в Wayback Machine.. 9 януари 2008. Посетен на 12 януари 2008.

Нормативен контрол NLI J9U LCCN ADW Avibase BioLib BirdLife BOLD CzechNDOP Dyntaxa eBird EoL GBIF GISD GNAB GT IBMA iNaturalist IRMNG ISC ITIS IUCN NBN NCBI Neotropical Oiseaux Soortenregister Species+ WikiAves Xeno-canto