Пандил Шишков
български революционер
Пандил Шишков в 1918 година. Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден	15 декември 1874 г. Горно Върбени, Османска империя
Починал	8 ноември 1929 г. (54 г.) София, Царство България
Семейство
Подпис
Пандил Шишков в Общомедия

Марко Христов Шишков, известен като Пандил или Пандо Шишков,^[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Битолския окръжен революционен комитет.^[2][3]

Шишков е роден на 15 декември 1874 година (нов стил)^[4][3] в Горно Върбени (Екши Су), Османската империя, днес Ксино Неро, Гърция. Остава сирак и е осиновен от чичо си Кице Шишков. Завършва основно училище.^[5] От 1898 година е член на ВМОРО и влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Дине Абдураманов и Стефан Настев.^[6] След това и селски войвода. Арестуван е и е осъден на 101 години затвор в 1899 година, но е амнистиран през септември 1902 година, след което веднага става нелегален.^[3]

Сребрен Поппетров описва Пандил Шишков така:

По време на Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода на четата от Върбени, Леринско. След потушаването на въстанието остава в района си и продължава да действа срещу дейците на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Сближава се с италианския жандармерийски поручик Касталди, с когото постоянно разменят информация за положението в Македония. През 1905 година Пандил Шишков заминава за България, където престоява до 1908 година и участва в легалното проявление на македонското движение.^[8]

След Младотурската революция от юли 1908 година се завръща в родното си място.^[8] Става активист на Съюза на българските конституционни клубове и на първите парламентарни избори заедно с Анастас Митрев агитира в района за кандидата на Съюза Панчо Дорев.^[9]

След убийството на Дзоле Стойчев минава в нелегалност. През август 1909 година в Горно Върбени е нападнат от турски аскери, след което бяга в България. През 1910 година влиза в Македония, начело на малка чета, и се събира с Леко Джорлев.^[8]

Избухването на Балканската война през есента на 1912 година го заварва във Варна. Шишков организира доброволци, небългарски граждани, от района и пише в телеграма до правителството: „Събрани доброволците в казармите... Другарите по оръжие от 103 души желаят да потеглят, молим да се нареди да бъдем повикани и да се причислим там, защото не можем да търпим...“.^[10] Така Шишков става доброволец в оранизираното Македоно-одринско опълчение и оглавява партизанска чета №59, съставена от 59 души,^[11] а по-късно служи в Продоволствения транспорт.^[12] Още преди началото на войната развива пропагандна дейност в Костурско. На 27 септември 1912 година, 1 ден след началото на войната, превзема Клисура и установява там българска власт. Води сражения в Загоричани, Фотинища, Вишени, Черешница и в Горничевската планина, а на 29 септември освобождава Българска Блаца, след като разбива турската част на Ниази бей.^[11] За помощта оказана на гръцката армия е награден с гръцки военни отличия и му е предложено да се обяви в полза на гърцизма. Шишков отказва и се поставя на разположение с четата си на българското военно командване и участва в Междусъюзническата война.^[13]

Шишков взема участие в Първата световна война. Върви в авангарда на българската армия и превзема Кременица, след което води разузнавателно отделение в Битолско. Старши подофицер Пандил Шишков е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.^[67] След това е полицейски пристав в Битоля, а по-късно се премества в кичевското Челопек. Семейството му е малтретирано от гръцките власти, но успява да премине фронта и се спасява в Битоля.^[13]

След войната е околийски началник на Свети Врач^[13] до 1926 година, когато е уволнен. След това живее при семейството си във Варна.

След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Според Георги Попхристов е подготвител на убийството на Георги Баждаров, заради което и е убит^[68] на 7^[69] или 8 ноември^[70][71][72] или 8 септември 1929 година в София.^[13] За убийството му са задържани протогеровистите Георги Лятев и Христо Рутев.^[73]

На 31 март 1943 година вдовицата му Кица подава молба за българска народна пенсия.^[3] Молбата е одобрена от Министерския съвет на Царство България и пенсията е отпусната.^[13]

• Сребрен Поппетров - „Основаването на революционната организация в с. Върбени - Екши Су; Пандил Шишков“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, брой 51, 52, 53, София, 1933 година
• „Животописна бележка на Пандил Шишков“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 година
• "Юдите продължават юдинското си дело", "Още едно изяснение" (по повод смъртта на Пандил Шишков), статии от в-к "Свобода или смърт" по повод смъртта на Пандил Шишков, год. V, бр. 105, 15 ноември 1929 година

Портал „Македония“