Палици
Палици 42.919885, 26.002183 Палици
Общи данни
Население	140 души[1] (15 март 2024 г.) 7,63 души/km²
Землище	18,464 km²
Надм. височина	427 m
Пощ. код	5083
Тел. код	06152
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	55261
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Елена Дилян Млъзев (ГЕРБ; 2011)

Палици е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

Село Палици се намира на 13 километра от град Елена по пътя за Сливен. Разположено е на висок рид, който служи за вододел между Костелската и Бебровската реки. Климатът е умерено-планински с прохладно лято и дълга есен.

Селото се състои от две части: Горно Палици (старото село) зад реката по посока на село Каменари, където и сега има запазени стари къщи. Там е имало и стар хан. Предполага се, че тук е възникнало селото; Долно Палици (Развалаци). При набези на турци и разбойници тази част била често разорявана, затова се нарича Развалаци.

За произхода на наименованието му има няколко предания. Едното гласи, че след изкореняването на гората била запалена папратта, за да се освободи място за къщите и от думата „пали“ се получило името Палици.

Друго предание разказва, че първи поселници били двама братя. Единият бил дребен на ръст и затова му викали пале. Той живеел в източния край на селото, поради което тази част била наречена „Палик“ и оттам дошло наименованието Палици. Другият брат живеел в западния край на селището и зиме правел пъртина в снега, но брат му си пускал свините и я развалял. Затова западната махала била наречена Развалаци.

Има данни, че наименованието на селото произхожда от латински – Palatium (палатка, шатра), което означавало палатка, лятна вила, каквито строели римляните край пътищата. А недалеч оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм за прохода Вратник (Демир капия) в Стара планина.

Друга версия сочи, че в крайпътния хан отсядали търговци и други пътници. Същият бил пален неколкократно и след това възстановяван. От тези палежи произлязло названието на селището.

В околностите на Палици са бродели в турско време хайдути народни отмъстители и четници. През 1900 – 1901 г. при добив на дърва за огрев, в едно кухо дъбово дърво (хралупа) е намерен човешки скелет и пушка. Има догадки, че може би в селото е имало местен революционен комитет, тъй като на тавана на стара къща са намерени комитетски книжа, предадени на училищния музей в с. Чакали. Селото е средище на няколко близки махали. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. в околностите му имало башибозушки лагер. По време на сраженията селото и махалите са опожарени и разграбени.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

Счита се, че църква в селището е имало още в турско време. Документирано е, че църквата „Св. Василий Велики“ е издигната от дърво в 1881 г., а през 1898 година е построена нова каменна църква. В преддверието е поставена паметна плоча за загиналите през войните 1912 – 1918 година.

Не е известно точно кога е открито училище в селото. Има вероятност да е съществувало преди Освобождението, но в летописната книга е отбелязано, че учебни занятия са водени през 1879 – 1880 г. През 1910 – 1911 г. е построена училищна сграда с 4 класни стаи.

През януари 1897 г. е основано ученолюбиво дружество „Просвещение“, което впоследствие става читалище „Просвета“. Негов основател е учителят Георги Дюлгеров. Активни читалищни дейци са Иван Д. Драганов, Иван Иванов Аврамов, Христо Д. Христов, Христо Дюлгеров.

От 2016 година се стопанисва и се практикува спортен риболов. Зарибен е с шаран, толстолоб, амур, сом, есетра и бяла риба. В него е изградено най-голямото рибно стопанство в региона, в което се отглеждат шаран, сом и есетра. Има възможност за закупуване на жива риба целогодишно,

• Сайт на община Елена

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.