Палеотурко
| Палеотурко Παλαιότουρκο | |
| — село — | |
  Палеотурко  Палеотурко  Палеотурко | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
Палеотурко или Палеотурнико (на гръцки: Παλαιότουρκο или Παλιοτουρνικό), е бивше село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено под връх Бара в планината Аеторахи, на 40-ина километра югоизточно от град Гревена, в землището на село Панагия (Турники, Тороник), на няколко километра на североизток от него.
Днес на неговото място продължава да се издига църквата „Свети Атанасий“, построена през 1532 година и една от най-значителните от този период в Югозападна Македония.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Във византийската епоха край Палеотурко е крепостта Молиск.[2]
В края на ХІХ век Палеотурко е селище в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година Палео Турконъ е малко смесено село с 31 гърци християни и 30 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеотуркона е смесено гръцко-турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 10 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Палеотурка (Παλαιότουρκα), Гревенска каза, живеят 75 гърци елинофони християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палео Туркон (Paleo-Tourkon) има 30 гърци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Палеотурко влиза в състава на Кралство Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новите власти в Παλαιότουρκο са регистрирани само 18 жители.[7][8] Споменато е в 1918 година при формирането на община Тороник. В следващия период селището е изоставено.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 18[8] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ΔΗΜΟΤΙΚΟ ΔΙΑΜΕΡΙΣΜΑ ΠΑΝΑΓΙΑΣ // Δήμος Δεσκάτης. Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 16 май 2014 г.
- ↑ ΙΣΤΟΡΙΑ ΠΑΝΑΓΙΑΣ – ΤΟ ΑΡΧΑΙΟ „ΟΜΟΛΙΟΝ“, ΤΟ ΒΥΖΑΝΤΙΝΟ „ΜΟΛΙΣΚΟ“ // Δήμος Δεσκάτης. Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 16 май 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212 – 213. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 125. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
