В българския говор е останал един-единствен падеж (като се изключи именителният — падежът на подлога) и това е звателният падеж. Той се употребява в обръщенията.

Съществителните от мъжки род (ед.ч.) приемат окончания -о, -ю или -е, ако в основната си форма завършват на съгласна:

• Иван — Иване;
• Петър — Петре;
• господин — господине;
• син — сине (и синко);
• брат — брате;
• Бог — Боже;
• отец — отче;
• човек — човече;
• българин — българино;
• ученик — ученико;
• цар — царю;
• приятел — приятелю;
• славей — славею.

Думата Господ е изключение: нейната звателна форма е Господи.

Непостоянното ъ изпада в звателната форма:

• Димитър — Димитре;
• Петър — Петре;
• вятър — ветре.

Обаче: катър — катъре (този звук ъ е постоянен, под ударение).

Всички съществителни от женски род (ед.ч.) и онези съществителни от мъжки род (ед.ч.), които в основната си форма завършват на -а или -я, образуват звателната си форма с окончанията -о, -йо, -ьо, -е:

• жена — жено;
• гора — горо;
• майка — майко;
• мама — мамо;
• сестра — сестро;
• леля — лельо;
• България — Българийо;
• Мария — Марийо;
• Марийка — Марийке;
• Иванка — Иванке;
• Стоянка — Стоянке;
• учителка — учителко;
• другарка — другарко;
• приятелка — приятелко;
• войвода — войводо;
• владика — владико;
• съдия — съдийо.

Думата дъщеря е изключение: нейната звателна форма е дъще.
Думата баща също е изключение: тя няма звателна форма.

Звателният падеж на всички имена от среден род (ед.ч.) и на онези имена от мъжки род (ед.ч.), които завършват на -о или -е, съвпада с именителния им падеж:

• дете — дете;
• куче — куче;
• чичо — чичо;
• калеко — калеко;
• дядо — дядо;
• татко — татко;
• тате — тате.

Звателният падеж на имената в множествено число съвпада с именителния им падеж:

• братя — братя;
• сестри — сестри;
• деца — деца;
• родители — родители.

Ако обръщение в м.р. ед.ч. съдържа прилагателно или числително име, то минава в т.нар. разширена форма:

• мил приятел — мили приятелю;
• скъп брат — скъпи брате;
• драг син — драги сине;
• пръв приятел — първи приятелю.

• майце е остатък от дателен падеж на майка (вж. например стихотворението „Майце си“ от Христо Ботев, т.е. на съвременен български – „На майка си“);
• мами е остатък от дателен падеж на мама; среща в народните песни („Мама Стояну думаше“);
• Стояну е остатък от дателен падеж на Стоян; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
• Изразът „тем подобни“; „тем“ (от стб. „тѣмъ“) е архаична форма от дателен падеж на показателното местоимение в м.р. мн. ч. „те“;
• Кратките местоимения „ми“, „ти“, „му“, „ѝ“, „ни“, „ви“, „им“;
• Дългите архаични местоимения „нему“, „ней“, „нам“, „вам“, „тям“;
• Книжовните изрази „на ползу роду“ и „на ползу народу“ – съответно букв. „в полза на рода“ и „в полза на народа“, в смисъл на „в служба/услуга на рода/народа“.

Такива думи са: сутрин, вечер, зимъс, днес, нощес, есенес, пролетес, лятос, вред.

Пълни форми за винителен падеж: мене, тебе, него, нея, него, нас, вас, тях (пряко допълнение).

• Такива думи са: снощи, отстрани, настрани, встрани, довечера, отръки, допъти.
  
• Преди Христа и след Христа. Срв. с израза на руски „до эры Христа“, в превод „до ерата на Христос“.
  
• Своего рода в смисъл на „по своя род“, „по своята същност“, „по същността си“.
• Църковни изрази като „от лукаваго“ и „светаго духа“.

• тялом/телом е остатък от творителен падеж на тяло;

Други такива са: духом, ходом, чудом, посредством, пешком, пълзешком, силом, бегом, набегом, купом, родом, писмом, скришом, вървешком, вкупом, нощем, денем, сбогом, кръгом, гърбом, редом, тихом, мигом, ребром, пътьом/пътем^[1].

Думите плачешком, лежешком и тичешком представят стар творителен падеж на сегашното деятелно причастие на съответните глаголи плача, лежа и тичам.

• Цифром, числом, словом широко се употребяват в документи, особено търговски.
• Наречието „Сбогом“ – съ Богомь, в което „Богомь“ е склонено в творителен падеж.
• Наречието „съвсем“ – съ вьсѣмь, в което „вьсѣмь“ е склонено в творителен падеж.
• „Мимоходом“ е наречие, съставено от остарелия предлог „мимо“ – „покрай“ за движение спрямо обект, от праслав. *mimo, и „ходом“ – творителния падеж на „ход“. Например, срещаме думата в Острожката библия от 1581 г., където в Матей 20:29-34 се казва:
  И се два слѣпцѧ сѣдѧща при пути слышавъша ꙗко їисусъ мимо ходитъ, възъписта глаголюща,...
  Край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава покрай тях, извикаха...
• „Ужким“ и „наужким“ подвеждащо приличат на падежни остатъци, но всъщност представляват разговорни варианти на частицата „уж“ < старобълг. юже, вероятно под влияние на възприетите и последващо изменени турски „санким“ – тур. sanki, „чунким/чюнким“ – тур. çünkü и „белким“ – тур. belki < перс. balke.

Такива думи са: горе, отгоре, долу, отдолу, зиме, лете, утре, вкратце, есени, пролети, върху, срещу и между.

• При употребата на местоименията кой, някой, никой в службата на пряко допълнение погрешно се ползва именителният падеж вместо правилния винителен падеж.
  Пример:
  — Грешно: Не се сърди на никой.
  — Правилно: Не се сърди на никого .

Л. Андрейчин, П. Асенова и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология, София, 1983, Издателство на БАН.