Уилям Сидни Портър William Sydney Porter
американски писател
Роден	11 септември 1862 г. Грийнсбъро, САЩ
Починал	5 юни 1910 г. (47 г.) Ню Йорк, САЩ
Погребан	Ашевил, САЩ
Националност	САЩ
Работил	писател
Литература
Псевдоним	О. Хенри
Период	1899 – 1910
Жанрове	разказ
Семейство
Съпруга	неизв.
Уебсайт	Страница в IMDb
Уилям Сидни Портър в Общомедия

O. Хенри (на английски: O. Henry) е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър (William Sydney Porter), известен като майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Характерна за разказите му е употребата на сложна фабула, обръщаща се в най-неочакван момент в иронично пресъздаване на обстоятелствата.

Уилям Сидни Портър е роден в плантация на име Уърт Плейс в Грийнсбъро, Северна Каролина. Неговият баща, Алджърнън Сидни Портър (Algernon Sidney Porter), е бил лекар. На тригодишна възраст Уилям губи майка си, която умира от туберкулоза. Той и баща му се местят в дома на баба му по бащина линия, където бъдещият писател израства под грижите на възрастната жена и леля си.

Уилям бил известен като страстен читател. През 1876 г. той завършва началното училище, ръководено от неговата леля. След това се записва в гимназията Линси Стрийт Хай Скул. През 1879 г. започва да работи като счетоводител в аптеката на чичо си, а през 1881 г. – когато е само на деветнадесет годишна възраст – се дипломира като фармацевт.

През 1882 г. Уилям отива в Тексас, където първоначално работи като овчар и общ работник в едно ранчо в окръг Ла Сал. След това живее и работи в Хюстън, като сменя различни професии – на фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник. Докато е в Тексас успява да научи и испански език.

През 1887 г. се премества в Остин, където се жени за седемнадесетгодишната Атъл Естес (Athol Estes) въпреки възраженията и неодобрението от страна на родителите ѝ. През 1888 г. Атъл ражда син, но поради факта, че и тя, и съпругът ѝ са болни от туберкулоза по това време, скоро след раждането бебето умира. Година по-късно Атъл ражда второ дете – този път момиче, кръстено Маргарет.

През 1894 г. Портър започва да издава хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“(„The Rolling Stone“ – "търкалящият се камък“ в букв. превод, а като идиом „скитника, бродягата“) и същевременно работи като касиер в банка в Остин. Един ден той е обвинен в злоупотреба с паричните средства на банката и е принуден да напусне. През 1895 г., след като седмичникът му фалира, Уилям се мести в Хюстън и се присъединява към вестник „Хюстън Пост“ като репортер и автор на собствена колонка. Скоро след това той е арестуван за злоупотребите във връзка с предишната му работа в банката в Остин.

Портър е пуснат под гаранция и ден преди провеждането на делото на 7 юли 1896 г. той избягава от града. Няколко месеца се укрива от властите в Ню Орлиънс, а по-късно и в Хондурас. Следващата година (1897) обаче той научава, че жена му е починала и се връща в САЩ, където се предава доброволно на властите с молба за смекчаване на присъдата.

Атъл Естес Портър умира на 25 юли 1897 г. Портър е осъден на 5 години за незаконно присвояване на пари въпреки оспорваните дебати в съда относно фактическата му вина. Така на 25 април 1898 г. той е вкаран в затвора Охайо Стейт Пенитеншъри. На 24 юли 1901 г. е освободен предсрочно за добро поведение, след като вече е излежал три години от присъдата си.

Докато е в затвора Портър започва да пише кратки разкази, за да припечелва пари, необходими за издръжката на дъщеря му Маргарет. Първото му произведение Whistling Dick’s Christmas Stocking се появява през 1899 в списание „МакКлуър'с Мегъзин“ (McClure’s Magazine). През времето, в което е в затвора, той успява да напише поне дванадесет разказа. Когато през 1901 г. го освобождават предсрочно, той решава да промени името си, за да не разберат неговите читатели, че е бил в затвора. Започва да подписва разказите си с литературния псевдоним „О.Хенри“ (O.Henry).

Портър се подписва и с други имена, особено често с „Джеймс Л. Блис.“ Този псевдоним той използва докато работи за списание „Ейнсли'с Магъзин“ (Ainslee's Magazine) в Ню Йорк след освобождаването му от затвора. Но псевдонимът „О.Хенри“ е името, с което Портър бива разпознаван от редакторите на списания и читателската аудитория и което му носи най-големи печалби от продажбите на разказите му. Затова малко след 1903 г. Портър започва да използва изключително и само „О.Хенри“ при подписването под творбите си.

През 1902 г. Портър се мести в Ню Йорк и от декември 1903 г. до януари 1906 г. пише по един разказ седмично за „Ню Йорк Уърлд“ (New York World), а публикува също и в други списания. Портър се жени отново през 1907 г. за детската си любов Сара Линдзи Колман (Sarah Lindsey Coleman). Дали заради успеха на късите му разкази, които биват публикувани в множество списания и издавани в сборници, или заради напрежението, съпътстващо големия му успех, Портър се пропива. Това влошава отношенията със съпругата му и година след сключването на брака им тя го напуска.

Последната година от живота на Портър преминава в дълги алкохолни нощи, влошено здравословно състояние и парични проблеми. Умира на 5 юни 1910 г. от цироза на черния дроб. След погребална служба в Ню Йорк е погребан в Ашвил, Северна Каролина. Дъщеря му Маргарет Уърт Портър (Margaret Worth Porter) умира през 1927 г. и е погребана до баща си.

Има различни версии за произхода на псевдонима. Някои смятат, че това е името на един от пазачите от затвора – Орин Хенри (Orrin Henry). Според други Портър взима псевдонима си от обръщението „О, Хенри!“ към домашния си любимец – котарака Хенри. Американският писател Гай Девънпорт смята, че псевдонимът се е „получил“ от сбиването на наименованието на затвора, в който Портър излежава присъдата си до „Ohio Penitentiary“. Възможно е псевдонимът да идва от съкръщението на името на френския фармацевт Етиен-Осиан Анри (Etien-Osian Henry), чиито трудове Портър разучава докато е в затвора. Допълнително объркване внася и фактът, че поне един от разказите на Портър, както и по-късни биографични очерци са били подписани с „пълното“ име „Olivier Henry“.

Повечето от разказите на O.Хенри описват неговото собствено време, ранните години на XX век. Много от сюжетите се развиват в град Ню Йорк и най-често разказват за живота на обикновените хора: чиновници, полицаи, келнерки. Характерен за голяма част от историите му е неочакваният край.

Първият му сборник с разкази Cabbages And Kings (оригинално преведен на български като „Зелки и царе" от Нели Константинова през 1992 г.) се появява през 1904 г. Вторият, The Four Million, е издаден 2 години по-късно и включва известните разкази „Даровете на влъхвите“ (The Gift Of The Magi) и „Мебелираната стая“ (The Furnished Room). Разказът The Trimmed Lamp е включен в сборника The Last Leaf, издаден през 1907 г. Най-известният разказ на Портър е може би „Вождът на червенокожите“ (The Ransom Of Red Chief), който е включен в сборника Whirligigs от 1910 г.

Приживе Портър издава 10 сборника и над 600 къси разказа. Посмъртно са публикувани още три сборника: Sixes And Sevens (1911), Rolling Stones (1912) и Waifs And Strays (1917).

В България са преведени и издадени няколко сборника с негови разкази.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

О. Хенри.

• ((en)) Разказ „Даровете на влъхвите“ Архив на оригинала от 2007-10-17 в Wayback Machine.
• Разказ „Вождът на червенокожите“ Архив на оригинала от 2007-04-20 в Wayback Machine.
• ((en)) Биография и разкази
• ((en)) Музей О.Хенри – Остин, Тексас Архив на оригинала от 2007-10-30 в Wayback Machine.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NEWW Women Writers NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat