Ото фон Ботенлаубен
граф на Хенеберг-Ботенлаубен
Граф Ото фон Ботенлаубен доверява песента си на приносител (Codex Manesse, 14 век)
Роден	1177 г. Хенеберг, Майнинген, Федерална република Германия
Починал	1245 г. (68 г.) Федерална република Германия
Герб
Семейство
Баща	Попо VI
Съпруга	Беатрис дьо Куртене
Деца	Ото II фон Ботенлаубен
Ото фон Ботенлаубен в Общомедия

Ото I фон Хенеберг-Ботенлаубен (на немски: Otto I von Henneberg-Botenlauben, Otto von Botenlauben; * вер. 1177 в замък Хенеберг; † 4 октомври 1244 или пр. 1245 в Кисинген) от Дом Хенеберг е граф на Хенеберг-Ботенлаубен (1206), кръстоносец, минезингер, основател на манастир и чрез женитба (de iure uxoris) господар на синория Жослен („Seigneurie de Joscelin“) (1208 – 1220) в Йерусалимското кралство.

През 1206 г. той започва да се нарича „граф фон Ботенлаубен“, на замъка „Ботенлаубен“ при Кисинген.

Той е четвъртият син на граф Попо VI фон Хенеберг († 1190) и съпругата му София фон Андекс от Истрия († 1218), дъщеря на маркграф Бертолд II († 1188) от Истрия и Крайна.^[1]

От 1197 г. Ото е доказан в документ в двора на император Хайнрих VI и участва в неговия поход в Италия. Той участва в кръстоносния поход на Хайнрих VI в Светите земи (1197/1198). Ото прави кариера в Йерусалимското кралство, получава добро име и забогатява. Най-късно през 1208 г. той се жени за Беатрикс от Куртене, наследничка на синория Жослен. През 1220 г. той продава господството на Тевтонския орден и се завръща в Германия, където отново често е в императорския двор.

Ото подарява през 1231 г. заедно със съпругата си женския манастир Фрауенрот, където двамата са погребани. През 1244 г. той подарява на манастира големи собствености. През 1234 г. той продава замък Ботенлаубе на епископство Вюрцбург. Последните си години Ото живее религиозно и откъснато. Неговите двама сина, Ото и Хайнрих, както и внукът му Алберт, стават духовници.

Ото I се жени 1206/1208 г. за Беатрикс (Беатриче) де Куртене, господарка на Торон, де Кастро Ново и Кабор (* 1176; † сл. 1245), наследничка на синория Жослен, сгодена за Вилхелм (Гийом) де Лузинян († пр. 1208), господар на Валенс (брат на Ги дьо Лузинян), дъщеря наследничка на Жослен III де Куртене, комес де Едеса, господар на Рохес от Йерусалимското кралство, и съпругата му Агнес де Мили. Те имат две деца: ^[2]

• Хайнрих († 1235), каноник във Вюрцбург
• Ото II фон Ботенлаубен (* ок. 1200; † 22 септември 1249), граф на Хенеберг-Ботенлаубен-Хилденбург, женен за Аделхайд фон Хилденбург

• 
  Folio 27v, Codex Manesse (cpg 848)
• 
  „Ото фон Ботенлаубен“ като минезингер
  („Botenlauben-Brunnen“, пазарския площар, Бад Кисинген)
• 
  Гробът на граф Ото и съпругата му Беатрикс (2007)
  (манастирската църква „Фрауенрот“)

• Otte von Bottenlouben. In: Carl von Kraus: Deutsche Liederdichter des 13. Jahrhunderts. Band 1: Text. Niemeyer, Tübingen 1978, ISBN 3-484-10284-5, S. 307 – 316 (= Nr. 41).
• Klaus Dieter Jaehrling: Die Lieder Ottos von Bodenlouben. Lüdke, Hamburg 1970, ISBN 3-920588-05-3 (Geistes- und sozialwissenschaftliche Dissertationen 5), (Hamburg, Fachbereich Sprachwiss., Diss. 1970).
• Joachim Kröll: Otto von Botenlauben. In: Archiv für Geschichte von Oberfranken. 40, 1960, ISSN – 6335 0066 – 6335, S. 83 – 107.
• Joachim Kröll: Otto von Botenlauben. In: Wolfgang Buhl: Fränkische Klassiker. Eine Literaturgeschichte in Einzeldarstellungen. Nürnberger Presse, Nürnberg 1971, ISBN 3-920701-28-3, S. 74 – 84.
• Norbert H. Ott: Henneberg-Botenlauben, Otto Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 538 f. (Digitalisat).
• Silvia Ranawake: Otto von Botenlauben. In: Verfasserlexikon. Band 7, 1989, Spalte 208 – 213.
• Peter Weidisch: Otto von Botenlauben. Minnesänger, Kreuzfahrer, Klostergründer. Schöningh, Würzburg 1994, ISBN 3-87717-703-4 (Bad Kissinger Archiv-Schriften 1).
• Rudolf Kilian Weigand: Vom Kreuzzugsaufruf zum Minnelied. Überlieferungsformen und Datierungsfragen weltlicher Minnelyrik. In: Marcel Dobberstein: Artes liberales. Karlheinz Schlager zum 60. Geburtstag. Schneider, Tutzing 1998, ISBN 3-7952-0932-3, S. 69 – 92 (Eichstätter Abhandlungen zur Musikwissenschaft 13).

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Ото фон Ботенлаубен

• Graf Otto von Botenlauben, Codex Manesse

Нормативен контрол Europeana FAST GND Koninklijke LCCN IdRef VIAF