Обществото на мъртвите поети
Dead Poets Society
Режисьори	Питър Уиър
Сценаристи	Том Шулман
В ролите	Робин Уилямс Робърт Шон Ленард Итън Хоук
Музика	Морис Жар
Оператор	Джон Сийл
Филмово студио	Touchstone Pictures Silver Screen Partners IV
Разпространител	Buena Vista Pictures
Премиера	2 юни 1989 г. (САЩ)
Времетраене	128 минути
Страна	САЩ
Език	Английски
Бюджет	16,4 млн. щ.д.
Приходи	235,86 млн. щ.д.[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Обществото на мъртвите поети“ (на английски: Dead Poets Society) е американски филм от 1989, режисиран от Питър Уиър и награден с Оскар за най-добър оригинален сценарий. В него участват известните актьори Робин Уилямс, Робърт Шон Ленард и Итън Хоук.

Действието се развива през 1959 г., когато седем момчета – Нийл Пери (Робърт Шон Ленард), Тод Андерсън (Итън Хоук), Нокс Овърстрийт (Джош Чарлс), Чарли Далтън (Гейл Хансен), Ричард Камерон (Дилън Късман), Стивън Мийкс (Алелон Руджеро) и Джералд Пийтс (Джеймс Уотърстън), ученици в престижното училище Уелтън Академи се срещат с новия си учител по литература. Училището се основава на 4 основни принципа: традиция, чест, дисциплина и съвършенство. Според момчетата обаче традицията се е превърнала в декадентство, честта в нереалистични очаквания, дисциплината в терор, а съвършенството в отпадъчен материал.

Новият учител по английска литература Джон Кийтинг (Робин Уилямс) влиза по необичаен начин в класната стая, подсвиркайки си увертюра 1812 и извежда класа навън за да разгледат снимки на бивши ученици на училището. Той не преподава по стандартите на Уелтън Академи и казва на учениците да го наричат „Капитане, мой капитане“, което е заглавието на стихотворение на Уолт Уитман („O Captain! My Captain!“ Walt Whitman). По-късно по време на часа той моли Нийл Пери да прочете въведението на учебника им, написано на сух и скучен език и озаглавено „Как да разбираме поезията“, след което ги кара да скъсат тази страница. Той застава отгоре на чина с което показва как може да се гледа на света от друга гледна точка, когато нещата изглеждат различни.

Момчетата съживяват тайно литературния клуб „Обществото на мъртвите поети“ на което самият Киийтинг е бил член на времето. Едно от тях, Нийл, окуражен от учителя си, решава да учи актьорско майсторство вместо медицина както желае строгият му баща. Баща му научава за това и е разярен и ядосан. Той решава да премести сина си във военно училище и оттам да го подготви за Харвард, където да учи медцина. Нийл е нещастен и не може да владее емоциите си, в същото време не намира сили за да застане срещу решението на баща си. Неспособен да се справи със ситуацията, той се самоубива.

Започва разследване в училището и всички момчета са принудени да подпишат признание, че са били подстрекавани от своя учител по литература. Това води до уволнението на Кийтинг. Драматичният финал на филма е когато Джон Кийтинг идва да прибере нещата си от стаята, докато неговите ученици са в час с друг учител. Тод Андерсън му се извинява за това, че са били принудени да подпишат признанията, застава отгоре на чина и го поздравява с „Капитане, мой капитане!“

Един по един почти всички ученици застават на чиновете и го поздравяват със същия поздрав. За всички е ясно, че житейските уроци, които им е дал, ще бъдат с тях завинаги и те ще гледат на света с други очи. Всяко едно от тези момчета вече знае колко важно е да се вслушва човек в сърцето си и да не се страхува да мисли свободно и независимо.

• „Обществото на мъртвите поети“ в Internet Movie Database
• Информация за филма на БТВ
• Стихотворението на Уитман „Капитане! Мой капитане!“ Архив на оригинала от 2007-06-09 в Wayback Machine.