Обсада на Берат
Византийско-анжуйски
Информация
Период	1280 – 1281 г.
Място	Берат
Резултат	разгром за обсаждащите
Територия	Византийска империя
Страни в конфликта
Източна Римска империя Сицилианско кралство
Командири и лидери
Михаил Тарханиот Хуго де Сули
Сили
неизвестни 8000
Жертви и загуби
големи
40.704939, 19.949673

Обсадата на Берат през 1280 – 1281 година започва след като в 1271 г. Карл I Анжуйски прогласява създаването на Албанско кралство. ^[1]

През 1274 г. Михаил VIII Палеолог започва офанзива срещу албанските владения на династията Анжу и византийската армия успява да обсади в Дуръс и Валона сицилианците, които в Албания нямат други форпостове. В годините 1274 – 1275 византийците се опитват да превземат и тези два града, но не успяват. ^[2]

През 1279 г. Карл Анжуйски установява контрол над латинските държавици в Гърция и след васалитета и на деспота на Епир Никифор I Комнин ^[3] през август 1279 г. изпраща в Албания своя генерал Хуго де Сули, за да започне офанзива по Виа Егнация. ^[4]

През август-септември 1280 г. армия в състав 2000 кавалеристи и 6000 пехотинци превзема с щурм крепостта Канина и обсажда Берат. Гарнизонът е силен, но комендантът иска подкрепление от Константинопол. Императорът изпраща армия под командването на своя племенник и велик доместик Михаил Тарханиот. В Константинопол е отслужен молебен за спасението на империята. ^[5]

В началото на обсадата анжуйците успяват да превземат някои близки фортове и да проникнат в предградията. Карл I издава заповед да се превземе града до пристигането на помощта, дори при необходимост да се щурмува крепостта. ^[6] През март 1281 г. деблокиращата византийска армия пристига пред града и Тарханиот решава да избегне пряк двубой, предпочитайки да устройва засади и вилазки. Византийците успяват да доставят провизии на обсадените по река Осум. ^[7].

Анжуйците се стремят към генерално сражение и генерал Хуго де Сули излиза на разузнаване с отряд който попада на засада на туркополи, в резултат от което е пленен. ^[8] Анжуйската армия, разбирайки че е останала без командване, изпада в безтегловност и византийците, възползвайки се от паниката, излизат в открит бой и я разбиват.

Победата е действително стратегическа, като след нея на Михаил Тарханиот е устроен триумф в Константинопол и му даден титул кесар, но той го отказва. Византия възстановява властта си и над Дуръс и Валона. Карл Анжуйски започва подготовка за нова офанзива, след като с посредничеството на папа Мартин IV анжуйците и венецианците подписват през същата тази 1281 г. т.нар. Орветски договор за възстановяването на Латинската империя. ^[9] Михаил VIII Палеолог е отлъчен от католическата църква, с което се слага края на Лионската уния, обаче хитрият византиец сключва съюз с арагонския крал Педро III Арагонски и срива цялата италийска завера посредством сицилианска вечерня.

В чест на победата на Палеолозите е възстановена с параклис Света Богородица Памакаристос.

• Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan, University of Michigan Press, 1994, [1987]. ISBN 0-472-08260-4.
• Geanakoplos, Deno John. Emperor Michael Palaeologus and the West, 1258 – 1282: A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1959. OCLC 1011763434.
• Nicol, Donald M. The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Second edition. Cambridge, Cambridge University Press, 1993. ISBN 978-0-521-43991-6.
• Setton, Kenneth M. The Papacy and the Levant (1204 – 1571). Т. Volume I: The Thirteenth and Fourteenth Centuries. Philadelphia, The American Philosophical Society, 1976. ISBN 0-87169-114-0.