Никола Манолев
| Никола Манолев | |
| български адвокат, османист и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Научна дейност | |
| Област | Османистика |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Милан Манолeв Иван Манолев |
Никола Мицов Манолев (Манолов) е български османист, адвокат, учен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Манолев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, в 1878 година. Брат е на Милан Манолев и Иван Манолев. В 1899 година завършва с третия випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Става революционер и влиза във ВМОРО. Преподава в Междурек, където привлича към революционната организация 30 души.[2]
В 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в Кукушката чета, а по-късно във 2-ра рота на 14-а воденска дружина.[4]
Манолев работи като адвокат и османист. Превежда редица турски документи, които се намират в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София.[5] Дълги години Манолев е председател на Кукушкото благотворително братство.[6]
По време на Процеса срещу ВМРО (обединена) в 1936 година защитата ангажира адвокати с леви убеждения, между които и бивши дейци на ВМОРО като Никола Манолев.[7]
След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунистическия режим в България, поддържащ македонистката доктрина, Никола Манолев заедно с Ангел Томов започва научна дискусия, която отхвърля тезата за съществуването на македонска нация и се противопоставят на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 138.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 6.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 234.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 381, 386.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
