Михаил Розов
български революционер
Роден	25 август 1874 г. Бобища, Османска империя
Починал	1 август 1935 г. (60 г.) Варна, Царство България
Учил в	Загребски университет Солунска българска мъжка гимназия
Михаил Розов в Общомедия

Михаил Николов Розов, наричан Мишето,^[1][2] е български просветен деец и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Роден е в 1874 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Манол Розов. Учи в Костурското българско третокласно училище.^[3] През 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.^[4] В гимназията е привлечен към ВМОРО. След завършването си учи няколко семестъра философия в Загребския университет.^[2] В 1896 година учителства в Дойран,^[5] в 1898 година във Воден, а от 1899 до 1902 година е директор на българската прогимназия в Костур.^[6]

Паралелно с просветната Розов заедно с Лазар Поптрайков и Кузо Стефов Розов развива и активна революционна дейност в родното си Костурско. През 1900 - 1901 Михаил Розов е в ръководния комитет в Костурско, а през януари 1902 година Гоце Делчев го поставя за легален член на ръководното тяло. През септември 1902 година е арестуван по разкритията на Йосифовата афера. Осъден е на смърт^[7] и лежи в Корчанския затвор до февруари 1903 година, когато е амнистиран.^[8]

На Смилевския конгрес е изран за член на горското представителство с Лазар Поптрайков, Манол Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Поптрайков, Розов и Чекаларов сформират наказателна чета в Костурско. След това Чекаларов е заменен с Иван Попов и с чета от 650 въстаници, се отправят през Леринското поле, Мориховските планини, Прилепско, а после и в Тиквешко където въстанието е много слабо. Михаил Николов се завръща с 400 четници в Костурско, където и четата се разпуска.

След неуспеха на въстанието заминава за България. Продължава да изпълнява мисии на ВМОРО, като веднъж пътува за среща със сръбски представители в Белград. През Балканските войни е на финансова служба в Македония, а през Първата световна война е войник от 18-а допълнителна дружина. След войната се установява във Варна, където е финансов чиновник и е участник в местното македонско братство и в Илинденската организация.^[9]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“.^[10] Умира във Варна на 1 август 1935 година.^[11] В 1937 година посмъртно излизат спомените му „Революционното движение в Костурско. Спомени“.^{[12][13][14][15]}

• Николовъ, М. Революционното движение в Костурско. София, Издава Костурското благотворително братство - София, 1937.
• „Химн на Костурчани“
• „Възстанието в Костурско; от 20 юлий до 30 август вкл.“, публикувано в „Бюлетин на в. Автономия; Задграничен лист на Вътрешната македоно-одринска организация“, брой 44-47, София, 1903 година

• Кузо Розов

Портал „Македония“