Милан Небреклиев
| Милан Небреклиев | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
около 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1944 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Михаил (Милан) Небреклиев (изписване до 1945 година: Миланъ Небрѣклиевъ) е български общественик от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Милан Небреклиев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. В 1899 година завършва с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] След завършването си се връща в Прилеп и е назначен за български класен учител.[2] Коста Църнушанов го характеризира като „патриот и добър български учител“.[3] От 1906 до 1909 година преподава в Солунската гимназия.[4]
След разгрома на Югославия през април 1941 година, на 26 април Милан Небреклиев е избран за председател на прилепския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети.[5][6] Вестник „Македония“ във втория си брой така описва посрещането на българските войски в Прилеп:
| „ | По улиците се движат безброй камиони, танкове, бръмчат машините... До всички улици стоят прилепчани, зарадвани, удивени от всичко това, защото не могат да повярват на собствените си очи: дали това не е само сън? Следобед, около 4 часа, изведнъж заби тържествено камбаната: знак, че гостите идват. Като да очакваха само този миг, по всички улици затече една голяма река хора – хиляди хора тичат към железопътната станция. Половината още не бяха стигнали до нея, когато влакът пристигна и гръмогласно „ура“ от хиляди гърла отбеляза пристигането на българските железничари. Моментът е сюблимен! Някои плачат от радост, други се хвърлят във вагоните и целуват и прегръщат войниците. Цветя хвърчат отвсякъде. В този момент старият български гимназиален учител г. Милан Небреклиев се изкачва и с кратка огнена реч приветствува гостите. Възбудени от неочакваната среща, обсипани от огнени чувства на братска любов, войниците отговарят с поздрави.[7] | “ |
След установяването на българската власт във Вардарска Македония, Небреклиев става кмет на Прилеп.[8]
След войната живее в София, където и умира.[9]
Женен е за Мария Небреклиева. Тяхната дъщеря Вера е женена в щипския род Чучкови.[10]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Константин Небреклиев
- Димитър Небреклиев, български учител в Битоля, изгонен от сръбските власти на 13 юли 1913 година[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
- ↑ Попевъ, Харалампи Ив. Спомени и бележки за прилепскитѣ училища, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 117.
- ↑ Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Изд. Македония, 1992. с. 14.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-18-3. с. 42, 113.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 179.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 181.
- ↑ Райнова, М. Спомените на фелдфебел Борис Райнов за Македония и боевете с германците в Прилеп, на р. Черна и Бабуна планина (9-23 септември 1944 година) // Военноисторически сборник (3). 1996. с. 114.
- ↑ „Явор Чучков: Македонец значи българин от Македония“, Бюлетин „Българите на Балканите и по света“, бр. 4, 2021 г.
- ↑ Чучков, Явор. Ефрем Чучков Апостол на революционните борби на македонските българи. София, Издава Сдружение ВМРО, 2023. с. 41.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 380 - 381.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
