Миграцията е преместване на хора с цел смяна на местоживеенето.

• Вътрешна – преместване на хора в границите на собствената им държава. В българския език е възприето вътрешната миграция да се нарича с общата дума миграция. Тя може да се осъществи по обективни причини при евакуация от пожар, наводнение, земетресение, вулканична дейност, производствени и екологични катастрофи, военни действия и др.; или при преместване от малко населено място към голямо.
  Мобилността на хората в трудоспособна възраст е важен фактор от гледна точка на икономиката и спомага за намаляване на безработицата и подобряване на доходите като проблем на личността и семейството. От друга страна, вътрешната миграция може да причини обезлюдяване на цели региони или силно влошаване на икономическото им състояние.
• Външни – преместване на хора извън общността им – държавата, континента.
  И при вътрешната и при външната миграция е възможно насилствено изселване или преселване – преместване на отделни личности, малки или големи групи хора на основание на държавни решения или международни споразумения.
  

• Временни – сезонни или с намерение за няколко години;
• Трайни – с намерение за продължителен период от време, понякога за цял живот.
  И временните и трайните миграции в редица случаи се оказват, че са станали трайни или се превръщат във временни.

• Емиграция – напускане на местоживеенето;
• Имиграция – пристигане на ново местоживеене;
• Реемиграция – завръщане след временна емиграция;
• Бежанство – емиграция, която става нерегламентирано, чрез бягство;
• Репатрация – насилствено връщане на емигранти, организирано от държавата от която емигрират на основа на споразумение с държавата, в която имигрират;
• Депортация – насилствено връщане на имигранти.

• Людмил Георгиев, Миграция, Университетски речник на Нов български университет
• Пенка Пейковска, Демографски аспекти на миграциите в България (1912 - 1944 г.)

Нормативен контрол AAT GND NKC