Методи Андонов – Ченто Методиjа Андонов-Ченто
политик
Роден	17 август 1902 г. Прилеп, Османска империя
Починал	24 юли 1957 г. (54 г.) Прилеп, Федеративна народна република Югославия
Награди	Орден на Република Северна Македония
Семейство
Подпис
Методи Андонов – Ченто в Общомедия

Методи Андонов по прякор Ченто (на македонска литературна норма: Методиjа Андонов-Ченто) е югославски политик и държавник, борец от комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, първи председател на Президиума на АСНОМ.^[1]

Методи Андонов-Ченто е роден през 1902 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Първоначално учи в българското екзархийско училище.

След анексирането на Вардарския край от СХС Кралство през 1918 г. той завършва средно търговско училище, а през 1926 година отваря дюкян. Занимава се с дребна търговия и политика. Член-съдружник е на списанието „Луч“.^[2] На изборите през 1938 година Ченто е избран за народен представител в Югославската скупщина от листата на хърватския опозиционен лидер Владко Мачек. Поради манипулация на изборните резултати от страна на държавните власти той не е допуснат в Скупщината. Ченто има антисръбски убеждения и е един от организаторите на Илинденските демонстрации в Прилеп, за които е осъден и лежи в затвора в Кикинда. През 1940 година на събрание в Прилепската гимназия открито се обявява срещу забраната на директора учениците да разговарят вкъщи и на обществени места на местен диалект. Веднага след това е арестуван и през януари 1941 година е интерниран в Баина Баща. По-късно е обвинен в държавна измяна и е осъден на смърт от военен съд, но след намесата на видни граждани Методи Андонов е спасен от екзекуция.

Ченто е член възобновител на Читалище „Надежда“ (Прилеп), както и негов председател на 9 юни 1941 година.^[3]

След анексията на Вардарска Македония и присъединяването ѝ към България Ченто е поканен да сътрудничи на новите власти, но отказва. Поддържа идеята за независимост на Македония и започва да симпатизира на съпротивата. Поради това неколкократно е арестуван, а към края на 1942 година е интерниран първо в село Мелница, а после в трудов лагер в Чучулигово. След завръщането си през есента на 1943 година Ченто минава в италианската окупационна част на Вардарска Македония, в района на Дебърца, където става член на Главния щаб на съпротивата. Като най-авторитетната личност през декември 1943 Методи Андонов-Ченто е избран да оглави Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. На 2 август 1944 година в Пчинския манастир се състои Първото заседание на АСНОМ, на което Ченто е председател. По негова инициатива на събранието са поканени и дейци на Българските акционни комитети – Йордан Чкатров и Трайче Чундев. Макар да следва директивите на АВНОЮ от Яйце за образуването на Федерална югославска единица Македония, Ченто и неговото обкръжение имат за цел да използват предимствата на бъдещето федерално устройство на Югославия и да отдалечат Вардарска Македония от повторна сръбска доминация. На самото събрание избухва скандал между Ченто и пратеника на Тито – Светозар Вукманович относно подбора на поканените и специално за включването на сърбомани в Президиума на АСНОМ. Изгонването на Вукманович от заседанието има негативни последици за Ченто, който и след това остава на мнение за недопускането на просръбски настроени комунисти на високи постове в Комитета.

След изтеглянето на българските войски и администрация от Повардарието през есента на 1944 г. ръководството на МКП е поето от Лазар Колишевски. Той е основен политически противник на Ченто и главно оръдие на ЮКП в ръководството на Федерална Македония. На първото заседание на Народното събрание на НР Македония за негов председател е избран Ченто, а за министър-председател – Колишевски. Така формалният държавен глава Методи Андонов губи значителна част от властта. След издигането му на поста министър-председател Колишевски отправя остри нападки против ония, които „разединяват македонския народ“. В тази връзка властите извършват без съд и присъда голям брой арести и убийства на сътрудници на окупатора, бугараши, богаташи и т.н. Ченто публично осъжда в парламента тези убийства и изпраща протест до Върховния съд на Македония.

Той се противи новата македонска войска да бъде изпратена на Сремския фронт, а желае тя да бъде изпратена в напуснатия от германците Солун с цел създаване на Обединена Македония и подкрепя избухналия Скопски войнишки бунт. Той се противопоставя и на връщането на депортираните от българските власти сръбски колонисти, иска връщането на 3 хиляди квалифицирани македонски бежанци от България, които да помогнат за развитието на НР Македония^[4] и се обявява за финансова независимост на НР Македония. Още през зимата на 1945 година е искал създаване на автокефална Македонска православна църква.^[5] При гласуването на чл. 1-ви от новата конституция на СФРЮ, в който липсва възможност за напускане на федерацията от страна на републиките, той демонстративно напуска залата на парламента в Белград. В резултат на тези негови действия и след жестоки критики от страна на Главния комитет на Народния фронт на Македония той е принуден да подаде оставка и през март 1946 г. се връща в Прилеп.

Все пак Ченто не се отказва от идеите си. Той решава да отиде инкогнито на Парижката мирна конференция, като частно лице и да разпространи изложение, с което се иска великите сили да изпратят анкетна комисия, която да се застъпи за правото на самоопределение и обединение на Македония и за нейното излизане от Югославската федерация. Ченто планира да премине нелегално през Гърция, обаче е издаден и на 14 юли същата година е арестуван в Прилеп. Три седмици по-късно е обявено, че: е заловен при опит за преминаването на югославско-гръцката граница.^[6] През ноември 1946 г. е изправен пред съда. В съдебния състав влизат Лазар Мойсов и Коле Чашуле. Ченто е осъден на 11 години затвор в режим на принудителен труд. Прекарва в затвора в Идризово повече от 9 години, от които 59 месеца в пълна изолация. В резултат на условията в затвора се разболява тежко и е освободен предсрочно, но малко след освобождаването си умира. Така в комунистическа Югославия името му става табу, а когато се споменава, той е описван като предател и контрареволюционер. През 1990 година, непосредствено преди обявяване независимостта на Република Македония, след молба от сина му Илия Андонов-Ченто е възобновен процесът срещу баща му, при което Методи Андонов-Ченто е реабилитиран.^[7]

• „Трагедията на Методий Ченто“^{[неработеща препратка]}, откъс от книгата на Коста Църнушанов – „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, С., 1992 г.
• Жаклина Митевска за Ченто Архив на оригинала от 2009-03-05 в Wayback Machine.
• "Ченто беше за македонска држава, а не за протекторат!" статия в „Утрински весник“ Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.
• "Обществено-политическата дейност на Методи Андонов - Ченто" - статия на прилепчанеца Коста Църнушанов за живот и делото на Ченто, публикувана в сп. "Македонски преглед", год. XXV, кн. 3, София, 2002 година

п б р Председатели на Събранието на Северна Македония Народна република Македония (1944 - 1963) и Социалистическа република Македония (1963 - 1991) Методи Андонов (като председател на АСНОМ)  • Борис Спиров • Димитър Несторов • Димитър Стоянов • Лазар Колишевски • Лазар Колишевски • Любчо Арсов • Видое Смилевски • Мито Хадживасилев • Никола Минчев • Благоя Талески • Благоя Талески • Бошко Станковски • Бошко Станковски • Ката Лахтова • Станко Младеновски • Вулнет Старова Република Македония (1991 - 2019) и Република Северна Македония (от 2019) Стоян Андов • Стоян Андов • Тито Петковски • Саво Климовски • Стоян Андов • Никола Поповски • Любчо Йордановски • Любиша Георгиевски • Трайко Веляноски • Талат Джафери

Портал „Македония“