Марсоходът е космически апарат, който се движи самостоятелно по повърхността на Марс след кацане.

Марсоходите имат няколко предимства пред стационарните спускаеми апарати: изследват по-подробно територията, която обхождат, могат да бъдат насочени към интресни особености на релефа, могат да бъдат оставяни на слънчеви позиции по време на зимните месеци и могат да усъвършенстват познанието ни за извършване на дистанционен контрол над робота.

Техни предимства пред орбиталните апарати са възможностите за наблюдение на микроскопично ниво и извършването на физически експерименти. Пречки са по-големите възможности за провал заради нуждата от кацане и подобните рискове, които не се отнасят за орбитърите. Също така те са ограничени от по-малката си скорост и изследват по-малка територия около самата им площадка за кацане.

Има четири успешни марсохода всеки от които е автоматичен (има и два успешни ровъра, които не са изследвали Марс, това са луноходите от съветската програма Луноход през 70^те години на 20 век пратени да изследват Луната^[1]).

Няколко марсохода са били пратени да изследват Марс.

• Марс 2 – съветска космическа мисия, изстреляна през 1971 г. Мисията се проваля при кацането на Марс. Марс 2 и Марс 3 са носили със себе си идентични 4,5 kg марсоходи „Проп-М“. За този тип марсоход е било предвидено да се придвижва на ски, докато е свързан посредством кабел със спускаемия модул.^[2]

• Марс 3 (1971) – съветска космическа мисия. 20 секунди след кацане на марсианската повърхност, наземният екип губи комуникация с апарата.^[2] Подобно на предшестващата мисия Марс 3 носи със себе си марсоход Проп-М.

• Соуджърнър – мисията на спускаемия модул Марс Патфайндър успешно каца на Марс заедно с марсохода Соуджърнър на 4 юли 1997 г. Връзката с апарата е изгубена на 27 септември същата година.

• Бигъл 2 – британска мисия за спускане на марсоход Бигъл 2 от европейския орбитален апарат Марс Експрес през 2003 г. Комуникацията е напълно изгубена след като спускаемият модул се отделя от орбиталния апарат Марс Експрес.

• Спирит – марсоходът Спирит е част от програмата Марс Експлорейшън Роувър. Изстрелян е на 10 юни 2003 г.^[3] и каца успешно на 4 януари 2004 г. Почти 6 години след първоначлно определения лимит на мисията, Спирит е обходил 7,73 km от марсианската повърхност, но колелата му затъват в пясъка.^[4] На 26 януари 2010 г. НАСА се признава за победена в усилията си да измъкне марсохода и съобщава, че оттук нататък марсоходът ще функционира като стационарна научна платформа. Последният сигнал от Спирит е получен на 22 март 2010 и НАСА спира опитите си да ги възобнови на 25 май 2010 г.^[5]

• Опъртюнити – вторият марсоход от програма Марс Експлорейшън роувър, изстрелян на 7 юли 2003 г.^[6] и кацнал успешно на 25 януари 2004 г. На 20 май 2010 г. марсоходът счупва рекорда за най-дълготрайна мисия на марсианската повърхност.^[7][8]

• Кюриосити – марсоходът е част от програмата Марс Сайънс Лаборътори. Изстрелян е на 26 ноември 2011 г.^[9][10] и каца успешно в равнината Еолида, близо до планината Еолида^{[11][12][13][14]} в кратера Гейл на Марс на 6 август 2012 г.^[15][16][17] През 2014 Кюриосити открива останките от пресъхнало езеро.^[18][19] Впоследствие Кюриосити успява да извлече вода от образци^[20] и се установява, че тя е по-тежка от земната. Съотнешението деутерий - водовод е пет пъти по-голямо отколкото във водата в земните океани.^[20]

• Пърсивиърънс – каца на Марс през 2021 г. Марсоходът е част от програмата Марс 2020.

• Журонг – каца на Марс през 2021 г. Марсоходът е част от програмата Тиануен-1.

• Розалинд Франклин – марсоход, разработван от Европейската космическа агенция, част от програма ЕкзоМарс.^[21] Планира се изстрелването да се състои 2023 г.

Уикипедия разполага с Портал:Космически полети

п б р Мисии до Марс Активни мисии Орбитални апарати Марс Одисий · Марс Експрес · Марс Риконъсънс Орбитър · МАВЕН (на път) Марсоходи Опъртюнити (Марс Експлорейшън Роувър) · Кюриосити (Марс Сайънс Лаборътори) Предишни мисии Прелитащи Марс 1М1 + 21 · Марс 1962А · Марс 1 · Зонд 2 · Маринър 31 + 4 + 6 + 7 · Марс 4 + 6 + 7 · Розета · Дон Орбитални апарати Марс 1969А1 + Марс 1969Б1 · Маринър 81 · Космос 4191 · Марс 2 + 3 + 5 · Маринър 9 · Викинг 1 + 2 · Фобос 1 + Фобос 2 · Марс Обзървър · Марс Глобъл Сървейър · Марс 961 · Марс Клаймат Орбитър · Нозоми · Фобос-грунт/Ингхуо-1 (не достигат Марс) Спускаеми апарати Марс 1962В · Марс 2 + 3 + 6 + 7 · Викинг 1 + 2 · Марс 961 · Марс Патфайндър · Марс Полър Лендър/Дийп Спейс 2 · Бигъл 2 · Финикс Марсоходи ПрОП-М · Соджърнър · Спирит Планирани мисии ИнСайт (2016) · Марс Сайънс Орбитър (2016) · МетНет (2017-2023) · ЕкзоМарс (2018) · Астробиологическа полева лаборатория (анулирана) 1 Провал при изстрелване