Мария Гимбутас Marija Birutė Alseikaitė
литовско-американска археоложка и културоложка
Родена	23 януари 1921 г. Вилно
Починала	2 февруари 1994 г. (73 г.) Лос Анджелис, САЩ
Погребана	Каунас, Литва
Учила във	Вилнюски университет
Научна дейност
Работила в	Харвардския университет Калифорнийски университет, Лос Анджелис
Мария Гимбутас в Общомедия

Мария Гимбутас (на английски: Marija Gimbutas^[1]) е литовско-американска археоложка и културоложка, известна със своите трудове и възгледи за европейската праистория.

Авторка е на хипотезата за съществуването на древната курганна култура. Смята се, че е сред най-крупните и същевременно най-противоречиви фигури в индоевропеистиката.

Родена е на 23 януари 1921 г. във Вилнюс, Литва. Завършва Вилнюския университет и защитава докторат в Тюбингенския университет. Става преподавател в Харвардския университет.

Гимбутас получава образование и започва научната си кариера в Европа, но след 1949 г. се премества в САЩ, където протича значимата част от живота ѝ. От средата на 70-те години на XX век редица нейни книги добиват популярност в световен мащаб.

Умира на 2 февруари 1994 г. и е погребана в Каунас.

Възгледите на Гимбутас се оформят в продължение на десетилетия, докато тя активно участва в археологически проучвания из цяла Европа. Изводите, до които достига, са, че:

• в праисторическа Европа до V век е налице специфична „древноевропейска“ култура
• след средата на 5-о хил. пр.н.е. от понтийско-каспийската степ прииждат т.нар. индоевропейски народи, чиято култура измества предишната – това е т.нар. курганна хипотеза.

Находките, с които Гимбутас се запознава, я карат да изтъква контраста между двете епохи, като добива популярност като една теория и за това, че праисторическите женски глинени пластики представят образа на „Великата богиня майка“ – изначален възглед, контрастиращ с по-късните индоевропейски воински и мъжки културни ценности. Добиващият влияние феминизъм от края на XX век активно пропагандира в опростена форма изложеното от Гимбутас, което поражда по-нататък, не без основания обострени критики към тази нейна теолия.

• Gimbutas, Marija (1956). The Prehistory of Eastern Europe. Part I: Mesolithic, Neolithic and Copper Age Cultures in Russia and the Baltic Area. American School of Prehistoric Research, Harvard University Bulletin No. 20. Cambridge, MA: Peabody Museum.
• Gimbutas, Marija (1963). The Balts. London: Thames and Hudson, Ancient peoples and places 33.
• Gimbutas, Marija (1965). Bronze Age cultures in Central and Eastern Europe. The Hague/London: Mouton.
• Gimbutas, Marija (1971). The Slavs. London: Thames and Hudson, Ancient peoples and places 74.
• Gimbutas, Marija (1974). The Gods and Goddesses of Old Europe, 7000 to 3500 BC: Myths, Legends and Cult Images. London: Thames and Hudson.
• Gimbutas, Marija (1989). The Language of the Goddess: Unearthing the Hidden Symbols of Western Civilization. San Francisco: Harper & Row.
• Gimbutas, Marija (1991). The Civilization of the Goddess: The World of Old Europe. San Francisco: Harper.
• Gimbutas, Marija (1992). Die Ethnogenese der europäischen Indogermanen. Innsbruck: Institut für Sprachwissenschaft der Universität Innsbruck, Innsbrucker Beiträge zur Sprachwissenschaft, Vorträge und kleinere Schriften 54.
• Gimbutas, Marija (1994). Das Ende Alteuropas. Der Einfall von Steppennomaden aus Südrussland und die Indogermanisierung Mitteleuropas. Innsbruck: Institut für Sprachwissenschaft.
• Gimbutas, Marija, edited and supplemented by Miriam Robbins Dexter (1999) The Living Goddesses. Berkeley/Los Angeles: University of California Press.

• В Общомедия има медийни файлове относно Мария Гимбутас
• ((en)) Интервю с Мария Гимбутас (октомври 1992, Калифорния)
• ((en)) Belili Productions: A documentary on archeologist Marija Gimbutas Архив на оригинала от 2021-01-16 в Wayback Machine.

Портал „Биографии“          Портал „Археология“          Портал „Съветски съюз“          Портал „Литва“          Портал „САЩ“

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat