Мария Аланска
византийска императрица
Родена	около 1050 г. Царство Грузия
Починала	не по-рано от 1103 г. Византия
Управление
Период	1071 – 1081
Други титли	грузинска принцеса
Семейство
Баща	Баграт IV
Майка	Борена Аланска
Братя/сестри	Георги II
Съпруг	Михаил VII (1065 – 1078) Никифор III Вотаниат (1078 – 1081)
Деца	Константин Дука Багренородни
Мария Аланска в Общомедия

Мария, известна повече като Мария Аланска (на гръцки: Μαρία της Αλανίας; на грузински: მართა, მარიამი), е грузинска принцеса и византийска императрица (1071 – 1081), съпруга на императорите Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат.^[1]

Мария, чието истинско име е Марта (на грузински: მართა), е дъщеря на грузинския цар Баграт IV (1027 – 1072) от втората му съпруга Борена Аланска. През 1056 г. Марта е изпратена в Константинопол, където трябва да бъде отгледана и образована под патронажа на императрица Теодора. Императрицата обаче умира същата година и Марта е върната обратно в Грузия.

През 1065 г. Марта е омъжена за Михаил, сина на византийския импеатор Константин X Дука, който по-късно наследява претола на баща си. Във Византия тя остава известна с името Мария Аланска. Мария ражда на Михаил VII един син – Константин Дука.

През 1078 г. дворцов преврат детронира Михаил VII, а на негово място се възкачва император Никифор III Вотаниат. За да узакони короната си, Никифор III Вотаниат предлага на Мария да се омъжи за него, в замяна на което новият император обещава да обяви сина ѝ за престолонаследник. Загрижена за наследството на сина си, Мария приема предложението и през същата година се омъжва за узурпатора. Никифор обаче не спазва обещанието си, поради което императрица Мария е сред организаторите на заговора за свалянето му, начело на който застава Алексий Комнин, сочен като предполагаем любовник на императрицта. Заговорът е успешен и Никифор III Вотаниат е принуден да се откаже от властта през 1081 г.

След отстраняването на Никифор III Вотаниат за император е коронован самият Алексий Комнин, който признава сина на Мария Аланска за законен престолонаследник. Мария и синът ѝ остават да живеят в импеаторския дворец в Мангана, който ѝ е преотстъпен от новия иператор. Освен това той сгодява дъщеря си Анна Комнина за Константин Дука. По всичко изглежда, че усилията на императрица Мария Аланска да осигури престола на сина си, са щели да бъдат увенчани с упех, ако през 1087 г. не се ражда синът на Алексий I Комнин, бъдещият Йоан II Комнин, което коренно променя положението на Мария Аланска и сина ѝ. Сега, загрижен да осигури престола на собственото си потомство и да закрепи по този начин собствена династия, Алексий I Комнин разтрогва годежа на дъщеря си и Константин и лишава сина на Мария от престолонаследието. Самата Мария Аланска е принудена да се замонаши. Мария Аланска е сред лицата, посветени в заговора на Никифор Диоген срещу Алексий I Комним. Според Анна Комнина заговорнниците се опитали да привлечат бившата императрица към делото си, но тъй като тя не била съгласна с намерението им да убият императора, не взела никакво участие в подготовката на заговора, но и не съобщила нищо за него на властите. Когато по-късно разследването на заговора разкрива, че Мария знаела за него, император Алексий I заповядал тази информация да не се разгласява.

След смъртта на сина ѝ през 1096 г. на намесата на Мария в политическия живот е сложен окончателен край. След това сведения за нея във византийските източници няма. Вероятно продължила живота си като монахиня, пребивавайки в някой от манастирите край Филипополис, Христополис или в Мала Азия. При разкопки на мансатира „Свети Георги“ край Ленос на планината Папикион в Тракия, чието обновление през втората половина на XI век е платено от Мария Аланска, са открити останки на фрески, изобразяващи нея и сина ѝ Константин, а в един от гробовете край манастирския католикон, в който вероятно е бил погребан синът ѝ, е открит и неин пръстен-печат с надпис Мария Аланска Вотаниатина.^[2]

Последното сведение за Мария Аланска е от 1103 г., когато тя присъства на църковния събор в Руис-Урбниси в Грузия, свикан от племенника ѝ Давид IV Строителя. Това заедно с липсата на сведения за живота ѝ във Византия след 1096 г. дава основание да се допуска възможността по някое време Мария Аланска да се е завърнала в родината си и да е прекара остатъка от живота си в Грузия.^[2]

Мария Аланска остава известна със своята красота и образованост.

Тя поддържа интензивна кореспонденция с охридския архиепископ Теофилакт, известен теолог и философ, за когото се е смятало, че пише своите тълкувания на Йоановото евангелие, вдъхновен от самата императрица.

Освен това Мария насърчава строителството на грузински манастири на Балканите, най-известен от които е манастирът „Ивирон“ в Света гора атонска. Мария подкрепя и майка си при строежа на манастира „Капата“ на хълма Сион в Йерусалим.

• Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, ISBN 954-430-153-4, http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/index.html 
• Κουντουρακης, Δημήτριος (2021). Παπίκιον Όρος και Ιβηρική αριστοκρατία του Βυζαντίου: η Μονή του Αγίου Γεωργίου, η Μαρία η Αλανή και ο Γρηγόριος Πακουριανός. Κομοτηνή, ISBN 978-960-86909-5-0, https://www.researchgate.net/profile/Dimitrios-Kountourakis/publication/358807047_Papikion_Oros_kai_Iberike_Aristokratia_tou_Byzantiou_E_Mone_tou_Agiou_Georgiou_e_Maria_e_Alane_kai_o_Gregorios_Pakourianos_Iera_Metropolis_Maroneias_kai_Komotenes_Komotene_2021_Mt_Papikion_and_Iberian/links/621680244ef2165938edb694/Papikion-Oros-kai-Iberike-Aristokratia-tou-Byzantiou-E-Mone-tou-Agiou-Georgiou-e-Maria-e-Alane-kai-o-Gregorios-Pakourianos-Iera-Metropolis-Maroneias-kai-Komotenes-Komotene-2021-Mt-Papikion-and-Iber.pdf?origin=publication_detail&_tp=eyJjb250ZXh0Ijp7ImZpcnN0UGFnZSI6InB1YmxpY2F0aW9uIiwicGFnZSI6InB1YmxpY2F0aW9uRG93bmxvYWQiLCJwcmV2aW91c1BhZ2UiOiJwdWJsaWNhdGlvbiJ9fQ 

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Мария Аланска.