Максим III Константинополски (на гръцки: Πατριάρχης Μάξιμος Γ΄), по рождение Мануил Христоним (на гръцки: Μανουήλ Χριστώνυμος) е вселенски патриарх от 1476 г. до смъртта си на 3 април 1482 г. Последният патриарх при управлението на султан Мехмед II Завоевателя.

Родом от Морея, Мануил става велик еклисиарх в Константинопол. След превземането на Константинопол от османските турци на 29 май 1453 година изпълнява функцията на скевофилакс. Мануил е в перманентен конфликт с патриарх Генадий Схоларий по икономически въпроси. Ползвайки се от покровителството на секретаря на султана Деметриос Кюрицес, Мануил, заедно с великия хартофилакс Георги Галезиотес, е фактор в духовния живот в Константинопол в продължение на повече от 20 години, а това е най-трудния етап от историята на Вселенската патриаршия.

През 1462 г. Мануил подкрепя патриарх Йоасаф I в критиката му на ходатайството на гръцкия философ Георги Амируцес за разрешение да си вземе втора жена. Това предизвиква гнева на султан Мехмед II, който заповядва да отрежат носа на Мануил.

През 1466 г. Мануил насърчава избирането на Марк II за патриарх на Константинопол, което предизвиква конфликт с другите кандидати, които допринасят за отстраняването му заедно с Георги Галезиотес от църковното управление. Скоро обаче Мануил си възвръща милостта на Мехмед II и през 1476 г. самият той е избран за патриарх на Константинопол. Тъй като става патриарх от позицията на мирянин, той първо приема постриг с името Максим, на следващия ден е възведен в епископски сан, а на третия – в патриаршески сан от Хераклейския митрополит. Вселенското управление на църквата от Максим III се приема за период на относителен мир и спокойствие.

За окончателното осъждане на Флорентинската уния, която не спасява Константинопол от турците, а по-скоро предизвиква смутове в православния свят, патриарх Максим в края на 1480 г. изпраща митрополит Даниил Ефески от Смирна на обиколка като вселенския делегат в Сирия, Египет и Палестина с покана към Александрийската, Антиохийската и Ерусалимската църкви да присъстват на предстоящия събор в Константинопол (1482-1484). По този начин Максим III полага темелите на последващата православна църковна политика в Близкия Изток на патриарх Йеремия I Константинополски.^[1]

Мануил Христоним е известен и с литературните си творби, основната сред които е "Монодия за превземането на Константинопол".

п б р Вселенски патриарси Вселенски патриарси във Византия (451—1453) Анатолий I Генадий I Акакий I Фравита I Евфимий I Македоний II Тимотей I Йоан II Епифаний I Антим I Мина I Евтихий I Йоан III Йоан IV Кириак I Тома I Сергий I Пир I Павел II Петър I Тома II Йоан V Константин I Теодор I Георгий I Павел III Калиник I Кир I Йоан VI Герман I Анастасий I Константин II Никита I Павел IV Тарасий I Никифор I Теодот I Антоний I Йоан VII Методий I Игнатий I Фотий I Стефан I Антоний II Николай I Евтимий I Стефан II Трифон I Теофилакт Лакапин Полиевкт I Василий I Антоний III Николай II Сисиний II Сергий II Евстатий I Алексий I Михаил I Константин III Йоан VIII Козма I Евстратий Гарида Николай III Йоан IX Лъв I Михаил II (Оксеит) Козма II Николай IV Теодот II (или Теодосий) Неофит I Константин IV Лука I Михаил III Харитон I Теодосий I Василий II Никита II Лъв I Доситей II Георгий II Йоан X Михаил IV† Теодор II† Максим II† Мануил I† Герман II† Методий II† Мануил II† Арсений I† Никифор II† Герман III, (Лаз Маркуца)† Йосиф I Йоан XI Григорий II Атанасий I Йоан XII Нифонт I Йоан XIII Герасим I Исая I Йоан XIV Исидор I Калист I Филотей I Макарий I Нил I Антоний IV Калист II Матей I Евтимий II Йосиф II Митрофан II Григорий III Атанасий II Вселенски патриарси в Османската империя (1453—1923) Генадий II Исидор II Софроний I Йоасаф I Марк II Симеон I Дионисий I Рафаил I Максим III Нифонт II Максим IV Йоаким I Пахомий I Теолипт I Йеремия I Йоаникий I Дионисий II Йоасаф II Митрофан III Йеремия II Пахомий II Теолипт II Матей II Гавриил I Теофан I Мелетий I Неофит II Рафаил II Кирил I Тимотей II Григорий IV Антим II Кирил II Атанасий III Неофит III Партений I Партений II Йоаникий II Кирил III Паисий I Партений III Гавриил II Партений IV Дионисий III Климент I Методий III Дионисий IV Герасим II Атанасий IV Яков I Калиник II Неофит IV Гавриил III Неофит V Киприан I Кирил IV Атанасий V Козма III Йеремия III Калиник III Паисий II Серафим I Неофит VI Кирил V Калиник IV Серафим II Йоаникий III Самуил I Мелетий II Теодосий II Софроний II Гавриил IV Прокопий I Неофит VII Герасим III Григорий V Калиник V Йеремия IV Кирил VI Григорий V Евгений II Антим III Хрисант I Агатангел I Константий I Константий II Григорий VI Антим IV Антим V Герман IV Мелетий III Антим VI Кирил VII Йоаким II Софроний III Йоаким III Йоаким IV Дионисий V Неофит VIII Антим VII Константин V Герман V Мелетий IV Вселенски патриарси в Турция (от 1923) Григорий VII Константин VII Василий III Фотий II Вениамин Максим V Атинагор I Димитрий I Вартоломей I † резидират в Никея Портал:Православие Пълен списък на епископите на Византион, архиепископите на Константинопол и вселенските патриарси