Македонистиката има за основен предмет македонския език, както и литературата на този език. В разширен смисъл нейният предмет включва културата (особено етнография, фолклор) на областта Македония.

Тя изучава историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на езиковата норма, официална в Северна Македония, създаден въз основа на местните югозападни български диалекти в края на Втората световна война. Македонистиката възниква със създаването на македонския литературен език, което става по политическа директива в титовистка Югославия и с подкрепата на СССР през 1945 година в манастира „Св. Прохор Пчински“, който днес се намира на територията на Република Сърбия. Имайки за предпоставена цел да подчертае самобитността на македонския език, като инструмент на геноцида срещу българите, и да изтъкне неговото различие от българския език, македонистиката си служи с тълкувания на езикови и исторически факти и документи.

Повечето имена в областта на македонистиката са езиковеди от бивша Югославия, както и от македонската емиграция в Канада и Австралия. В страни като Полша, Украйна и Русия, отношението в славистичните среди към македонския език е двояко и непоследователно – споменаването му се избягва в присъствието на български учени, но в присъствието на учени от бившата Югославия и по-късно от Северна Македония се говори за „македонски език“.

Македонистиката, предвид на политическия статус на македонския език, е силно обагрена от политиката филологическа дисциплина.

• Снежана Веновска - Антевска (Северна Македония)
• Мария Коробар - Белчева (Северна Македония)
• Далибор Брозович (Босна и Херцеговина)
• Андре Ваян (Франция)
• Божидар Видоески (Северна Македония)
• Реджиналд де Брей (Австралия)
• Лидия Димковска (Северна Македония)
• Иван Доровски (Чехия)
• Петър Драганов (Русия)
• Радомир Иванович (Сърбия)
• Павле Ивич (Сърбия)
• Дина Станишева, съпруга на Димитър Станишев (България)
• Горан Калоджера (Хърватия)
• Блаже Конески (Северна Македония)
• Кирил Конески (Северна Македония)
• Зоран Константинович (Сърбия)
• Благоя Корубин (Северна Македония)
• Хорас Лънт (САЩ)
• Нуло Миниси (Италия)
• Лешек Мошински (Полша)
• Волф Ошлис (Германия)
• Коста Пеев (Северна Македония)
• Гьорги Пулевски (Северна Македония)
• Влоджимеж Пянка (Полша)
• Блаже Ристовски (Северна Македония)
• Людмил Спасов (Северна Македония)
• Трайко Стаматовски (Северна Македония)
• Драги Стефания (Северна Македония)
• Зузанна Тополинска (Полша)
• Рина Усикова (Русия)
• Виктор Фридман (САЩ)
• Илия Чашуле (Австралия)
• Ала Генадевна Шешкен (Русия)

• Филологически факултет „Блаже Конески“ – Скопие Архив на оригинала от 2009-01-15 в Wayback Machine.
• Институт по македонски език „Кърсте Петков Мисирков“ – Скопие

Университетски лекторати по македонски език има в Италия, Полша, Румъния, Русия, Словения, Франция, Хърватия, Чехия, САЩ, Австралия.

• Хрватите сакаат да учат македонски

Портал „Македония“