Кръстьо Раковски Cristian Racovschi
български, румънски, съветски политик и дипломат
Роден	1 август 1873 г. (стар стил) Котел, Османска империя
Починал	11 септември 1941 г. (68 г.) Орел, СССР
Награди	Червено знаме
Политика
Партия	КПСС (1918 – 1941)
Семейство
Други роднини	Георги Раковски (дядо)
Подпис
Кръстьо Раковски в Общомедия

Кръстьо Георгиев Раковски (роден като Кръстьо Георгиев Станчев), известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковски, е български политик, деец на международното комунистическо движение, първи украински министър-председател, съветски политически и държавен деец и дипломат.^[1]

Роден е на 1 август 1873 г. по стар стил в град Котел, в семейството на котленците Мария и Георги Станчеви. Майка му Мария е дъщеря на Нанка Търпанска, която е сестра на видния български революционер Георги Раковски. Родителите на Кръстьо Раковски закупуват земя в Мангалия, Кралство Румъния, и се преселват там.^[2] Като ученик във Варна възприема името Кръстьо Раковски.

Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария, където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, Франция.

Има заслуги за опазването на архива на Г. С. Раковски, който е описал и подредил, и през 1910 г. е предал на Етнографския музей в София.^[2] През 1911 г. Министерството на народното просвещение проявява интерес да закупи архивните документи.^[3]

През 1903 г. Кръстьо Раковски е красноречив оратор и критик на общоделството между социалисти и буржоазия по време на партийния конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) в Русе.^[4] От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение.^[5][6][7][8] Обвиняван за селските бунтове през 1907 година, той е изгонен от Румъния и се връща едва през 1912 година.^[9]

През 1911 г. Кръстьо Раковски е търсен оратор на социалдемократическата организация и убеден антимонархист.^[10] Той е сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в дейността на Втория интернационал^[11] и на БРСДП.^[12] През 1917 г. Кръстьо Раковски се изказва срещу българския национален характер на Добруджа и Македония.^[13] През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал. Ратува за вземането на политически, национални и икономически решения в насока създаването на Балкано-Дунавска конфедерация.^[14] Според негови изявления в пресата от 1919 г.:

След Октомврийската революция участва в налагането на съветска власт в Украйна. Председателства дипломатическата мисия на Русия в мирните преговори с Украинската народна република през март 1918,^[16][17] а след това е пълномощен министър в Берлин.^[18] През следващата година той е избран за председател на Съвета на народните комисари по външните работи на Украинската съветска социалистическа република (УССР), в качеството си на какъвто участва в ултиматума срещу Кралство Румъния във връзка с румънската въоръжена интервенция в Бесарабия.^[19] По-късно Раковски става вторият председател на Съвета на народните комисари (министър-председател) на Украинската съветска социалистическа република през периода януари-декември 1919 г.,^[20] а след това и от февруари 1920 до юли 1923 г. Това е третият опит и устойчив да се наложи съветска власт в Украйна, след „Украинска народна република на Съветите“ от декември 1917 и „Украинска съветска република“ от март 1918 г. Раковски в Украйна ръководи и органи на ЧК и води борба срещу силите на УНР, Бялото движение, както и независими въстаници против съветската власт, включително анархиста Нестор Махно.

През 1923 г. за кратко е заместник-народен комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации, а също така и на международни декларации относно разоръжаването и ревизията на системата на мирните договори, подписани в края на Първата световна война.^[21] Въпреки че първоначално е отхвърлен,^[22] Раковски е първият съветски посланик в Лондон през периода 1923 – 1925 г. През 1925 г. е лектор в китайския университет в Москва.^[23] През 1925 – 1927 г. Раковски е назначен за посланик на СССР във Франция.

Развива активна дипломатическа дейност свързана с Балканите. До революцията от 1917 година смята, че бъдещето на Македония е в рамките на България. По време на конференциите в Генуа и Лозана се среща с дейци на ВМРО като Наум Томалевски, Александър Протогеров и други. Дава висока оценка на привържениците на Тодор Александров и се обявява за обединяването им с федералистите и е в готовност за среща с техни представители.^[24]

Близък до Лев Троцки,^[25] Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от ВКП(б) и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се завръща в политическия живот на Москва, а през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването.^[26]

През 1936 г. Сталин отново гони Раковски от пределите на Съветска Русия, при което бившият председател на Украинската република търси начин да се върне в наследствените си имоти в Стара Добруджа, Кралство Румъния.^[27] През 1937 г. Раковски отново попада под ударите на съветската съдебна власт заедно с Бухарин, Риков и Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер.

След началото на Великата отечествена война Раковски е разстрелян по т.нар. сталински списъци на 11 септември 1941 г. в Орловския затвор.^[28]

На 4 февруари 1988 г. е посмъртно реабилитиран на Пленума на Върховния съд на СССР и членството му във ВКП (б.) е възстановено с решение на Комитета за партиен контрол на ЦК на КПСС от 21 юни същата година.^[29] През 1989 г. е посмъртно реабилитиран и в България.^[30]

На Кръстьо Раковски е наречена улица в квартал „Младост 1А“ в София (Карта).

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Кръстьо Раковски

• Интернационализмът / Кръстьо Раковски / Работнишко дело, 01 юни 1904, No. 6, стр. 321 – 324
• Интернет архив на Кръстьо Раковски
• Люди и судьбы: Биобиблиографический словарь

• Кръстьо Раковски в германския печат 1922 – 1938 г.
• Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „България“          Портал „Румъния“          Портал „Украйна“          Портал „Съветски съюз“