Костенец (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.
| село Костенец | |
 Изглед към село Костенец | |
  село Костенец  село Костенец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3448 души[1] (15 март 2024 г.) 31,5 души/km² |
| Землище | 109,381 km² |
| Надм. височина | 689 m |
| Пощ. код | 2042 |
| Тел. код | 07144 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 38916 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Костенец Йордан Ангелов (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Ивайло Стоев (ГЕРБ; 2023) |
| Костенец в Общомедия | |
Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област. С население 3570 души по настоящ адрес (15.03.2017 г.) с. Костенец е сред големите села в България.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.
История
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века пр. н. е. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.[3] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.
Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 km от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.
В миналото традиционни занаяти в Костенец са арабаджийството (кираджийството) и ножарството. През 1882 година е създадено Арабаджийско дружество, а през 1885 година – еснафско сдружение на шивачи и кожухари. През 1899 година е основано читалище „Просвета“.[4]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността Вили Костенец (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.
На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.
На 500 m северно от летовище Костенец е местността Черковището, а южно на 1 km – местността Пленщица.
-
Църква „Св. Архангел Михаил“ (1857 г.) -
Интериорът на църквата „Св. Архангел Михаил“ -
Стенописи от ХІХ век в църквата „Св. Арх. Михаил“ -
Вила „Ренесанс“, 1935 г. -
Костенски водопад -
Църква „Успение Богородично“
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.
Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността Кръстите. Според стара легенда там били покръстени костенчани.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Константин Костенечки, български средновековен книжовник, роден 1380 г. в село Костенец
- Пантелеймон II Рилски (1819–1887), български духовник, игумен на Рилския манастир
- Генерал-лейтенант НИКОЛА СТОЙЧЕВ / роден 1891 г. Царство България / - Командващ 2-ра Българска армия до 13.09.1944 г. - убит от Червената БКП сган на 1.Февруари.1945 г.
- Симеон Петковски (р. 1935), генерал
- Иван Янков (р. 1925), български офицер, генерал-майор
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Костенец е наречена улица в София (Карта).
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към с. Костенец от север -
Разклонът за с. Костенец с част от селото -
Входът на селото -
Народно читалище „Пробуда – 1881 г.“ с библиотека -
Макет на къща в центъра на с. Костенец -
Паметник на загиналите антифашисти (1923 – 1945) от селото -
Село Костенец с Рила през пролетта -
Панорамен изглед към цялото село от вили Костенец
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 86.
- ↑ Отчетен доклад 50 години творческа и народополезна дейност на потребителна кооперация „Нива“, с Костенец, окръг Софийски, 1969, с. 4 – 6.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на община Костенец
- 360° виртуална панорама от Костенския водопад
- Туристически портал на община Костенец
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
