Коремоноги

Класификация

царство: Животни (Animalia) подцарство: Същински многоклетъчни (Eumetazoa) подцарство: Двустранно симетрични (Bilateria) инфрацарство: Първичноустни (Protostomia) (без ранг): Спиралови (Spiralia) тип: Мекотели (Mollusca) подтип: Eumollusca подтип: Черупчести мекотели (Conchifera) клас: Коремоноги (Gastropoda)

Научно наименование

Gastropoda Cuvier, 1797

Коремоноги в Общомедия

[ редактиране ]

Коремоногите (Gastropoda), известни още като охлюви и плужеци, са клас мекотели. Представителите са предимно водни обитатели, но са единствената група от мекотелите, представители от която са преминали към сухоземен начин на живот. Характерна особеност на гастроподите е вторичната загуба на билатералната симетрия на тялото.

Загубата на билатералната симетрия се дължи на торзията – завъртане на трупа на 180° спрямо главата и крака, както и на завиването на черупката. В резултат на торзията мантийната празнина отива напред, а плевровисцералните конективи се кръстосват. При това десните органи на мантийния комплекс се редуцират, а левите се развиват усилено.

Черупката на охлювите е в различна степен застъпена при различните видове. Състои се от 3 пласта – периостракум, остракум и хипоостракум. Първият е от органично вещество, останалите – варовикови. Върхът на черупката се нарича апекс, а края – апертура. Черупките биват турбоспирални и планиспирални, дясно и ляво завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор – пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий.

Тялото е обособено на глава, труп и крак. Кожата съдържа много слузести жлези. Мантията образува различно развита мантийна празнина, в която се разполага мантийния комплекс от органи. Главата е добре обособена. Тя носи устата, очите и пипалата – 1 или 2 чифта. Ако са 2 – единият от тях носи очите, а другият има осезателна функция. Трупът е неясно ограничен от крака. Кракът е добре развит, мускулест. Има плоска част за пълзене – стъпало и често педална жлеза, която изпуска специфичен секрет.

Храносмилателната система е триделна. Започва от уста, устна празнина с радули, глътка, в която се изливат слюнни жлези, хранопровод, който при някои образува гуша, стомах, в който се отваря хепатопанкреасът, черво, задно черво, анус.

Дихателната система е представена от хриле или бели дробове в зависимост от местообитанието. Хрилете се наричат кнедии и са изградени от ос и хрилни листчета. Кнедиите биват бипектинантни и монопектинантни. Белият дроб се получава от напълно затворена мантийна празнина, освен в 1 отвор – пневмостома. Дъното на мантийната празнина е превърнато в мускулеста диафрагма.

Кръвоносната система е съставена от предсърдно-камерно сърце, кръвоносни съдове, синуси и лакуни. Поради торзията дясното предсърдие е закърняло. При повечето гастроподи венозната кръв се събира в система от перивисцерални синуси, обхващащи червото, хепатопанкреаса и половите жлези. Оттук част от кръвта попада направо в съдовете, влизащи в хрилете и след това в предсърдието. Така кръвта не е изцяло артериална. Кръвта има амебовидни левкоцити и дихателен пигмент – хемоцианин, при някои се среща и хемоглобин.

Отделителната система е представена от метанефридии, образуващи 1 или 2 бъбрека.

Нервната система е съставена от 5 двойки ганглии, свързани с конективи при повечето гастроподи. Церебралните инервират главовата част, педалните – крака, плевралните – предната част на мантията, париеталните – хрилете, висцералните – вътрешните органи. Поради торзията се наблюдава хиастоневрия – кръстосана нервна система.

Сетивните органи са добре развити: притежават очи, статоцисти, пипала с осезателна и обонятелна функция, осфадиуми.

Повечето охлюви са хермафродити, срещат се и разделнополови (подклас Prosobranchia). Много хермафродитни видове са протеандрични. Хермафродитната система се състои от хермафродитна полова жлеза, канал, свързан с белтъчна жлеза, камера на оплождането, семеяйцепровод, разделен на матка и семенен жлеб, простата, семепровод и яйцепровод, пенис и флагелум, пръстеновидни жлези, торбичка с любовна стрела, полова клоака. Любовната стрела се изхвърля преди копулация за стимулиране на процеса.

Копулацията обикновено е реципрочна. Развитието е пряко или чрез метаморфоза. Ларвните форми са трохофора и велигер.

Клас Коремоноги

• Подклас Prosobranchia H. Milne-Edwards, 1848
  • Разред Archaeogastropoda Thiele, 1925
• Подклас Eogastropoda Ponder & Lindberg, 1997
  • Разред Docoglossa Troschel, 1866
  • Разред Euomphalina Koninck, 1881
  • Разред Neomphalida
• Подклас Orthogastropoda
  • Надразред Caenogastropoda L.R. Cox, 1959
    • Разред Architaenioglossa Haller, 1890
    • Разред Perunelomorpha Frýda & Bandel, 1997
    • Разред Sorbeoconcha Ponder & Lindberg, 1997
  • Надразред Cocculiniformia Hazsprunar, 1987
  • Надразред Heterobranchia
    • Разред Acochlidiacea
    • Разред Anaspidea P. Fischer, 1883
    • Разред Cephalaspidea
    • Разред Gymnosomata Blainville, 1824
    • Разред Голохрили охлюви (Nudibranchia) Blainville, 1814
    • Разред Pleurobranchomorpha
    • Разред Runcinacea
    • Разред Sacoglossa
    • Разред Thecosomata Blainville, 1823
    • Разред Umbraculida
    • Разред Белодробни охлюви (Pulmonata) Cuvier, 1817
    • Разред Rhodopemorha Salvini Plawen, 1991
  • Надразред Neritopsina L.R. Cox & Knight, 1960
    • Разред Cyrtoneritimorpha Bandel & Frýda, 1999
    • Разред Neritoida
  • Надразред Vetigastropoda Salvini-Plawen, 1980