Копривец
| Копривец | |
  Копривец  Копривец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 688 души[1] (15 март 2024 г.) 16,4 души/km² |
| Землище | 41,907 km² |
| Надм. височина | 164 m |
| Пощ. код | 7120 |
| Тел. код | 08125 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 38529 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Бяла Димитър Славов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Галин Рачев Василев (ГЕРБ) |
| Копривец в Общомедия | |
Копрѝвец е село в Северна България (община Бяла, област Русе). Намира се на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София – Варна.
География
[редактиране | редактиране на кода]Копривец се намира в Северна България, в Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на Дунавската равнина.
Селото е разположено в подножието на Поповско-Самуиловските височини (220– 296 м надморско ниво), на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София-Варна. Надморската височина на Копривец e 119 м.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-старите следи от поселищен живот в района на Копривец са открити в местността Южека, където е разкрита селищна могила. Тя се датира от късния неолит (5300 – 4100 г. пр. н. е, култура Хотница I[2]) и от ранната бронзова епоха. Край местността Новите гробища също е открито селище от късния неолит. Край селото е намирана тракийска керамика, както и тракийско селище и надгробни могили от V – III в. пр.н.е.[3]
В местността Змей кале се намират останки от ранновизантийска крепост, изградена по времето на император Юстиниан I.[4] Останките на крепостта са пострадали значително от иманярски набези.
Раойнът на селото е бил обитаван и по време на Първото и Второто българско царство.
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[5]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Най-голямата културна забележителност е манастирът „Св. Петка“. Макар и сравнително нов – изграден през 1988 – 1989 г., той е пазител на християнския морал и ценности. Иконостасът му е изработен изцяло в духа на старите майстори. Тук се извършват обредни ритуали. Манастирът е женски – управлява се от игумения и се обитава от монахини. Последното посвещаване на послушница в монахиня (пострижение) в манастира е на 31 юли 2010 г. [6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Попов, Володя, Култура Боян на юг от Дунав, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 4, с. 20 – 21.
- ↑ Милчев, Атанас и Георги Драганов. Археологически останки в района на село Копривец, Русенско, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 36 – 38.
- ↑ Милчев, Атанас и Георги Драганов. Археологически останки в района на село Копривец, Русенско, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 39 – 40.
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
- ↑ Бакалов, М. Монашеско пострижение в Копривецката св. обител „Св. Петка“[неработеща препратка].
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
