Константин Хаджииванов
| Константин Хаджииванов | |
| български химик | |
| Роден |
1 февруари 1958 г.
|
|---|---|
Константин Иванов Хаджииванов е български химик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му разработки са в областта на адсорбцията и катализ и значими научни приноси, свързани с инфрачервената спектроскопия на молекули-сонди за охарактеризиране на твърди повърхности.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Хаджииванов е роден на 1 февруари 1958 година в София. Учи в Софийската математическа гимназия. През 1981 година завършва Софийския държавен университет, специалност химия. След дипломирането си работи в Стопанския химически комбинат „Девня“.[2]
През 1984 година постъпва на работа в Института по обща и неорганична химия като научен сътрудник III степен. На 30 години става Хумболтов стипендиант. Последователно преминава през всички академични длъжности в Института, като през 1990 година защитава малка докторска дисертация, през 1996 година се хабилитира[1] а през 2000 година – голяма докторска дисертация на тема „Адсорбция, коадсорбция и реактивоспособност на малки молекули върху оксидни повърхности“. През 2004 година Хаджииванов е избран за директор на Института[3] и до 2017 година[4] изпълнява длъжността.[5]
На 15 октомври 2012 година е избран е за член-кореспондент на БАН.[1] На 9 януари 2017 година е избран за заместник-председател на Академията.[5]
Ръководител е на множество международни и национални проекта. Поддържа сътрудничества с учени от България, Франция, Германия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, Литва, СССР/Русия, САЩ и Индия. Канен е за гост-професор в университети във Франция и Италия, както и в Американското химическо дружество.[1] Член е на редица национални и международни научни организации, между които Американското химическо дружество и Academia Europeae.[1]
Към април 2018 година Хаджииванов има 205 научни публикации, с над 8300 цитирания и h-index – 45.[5]
Председател е на Управителния съвет на Центъра за върхови постижения „Мехатроника и чисти технологии“.[4]
Съветник на председателя на БАН и до януари 2021 г.[4]
Заместник-министър на образованието от септември 2021 г.[6][7]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]През 2007 година проф. Константин Хаджииванов е удостоен с почетната титла „доктор хонорис кауза“ на Университета на Каен в Долна Нормандия, Франция.[8]
През 2008 година е удостоен с Награда „Питагор“ на Министерство на образованието и науката за принос към природните науки и математиката;[9] през 2020 г. получава отново Награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Информационен бюлетик на Институт по обща и неорганична химия – БАН[неработеща препратка], Брой 68, 23 октомври 2012 г.
- ↑ Наградите Питагор за наука за 2008 г.: успешно представяне на българските химици Архив на оригинала от 2017-04-25 в Wayback Machine., Д. Л. Цалев, Съюз на химиците в България, 10.06.2009
- ↑ Информационен бюлетин на ИОНХ-БАН[неработеща препратка], Брой 1, 16.02.2004 г.
- ↑ а б в Министерство на образованието и науката. Политически кабинет » академик Константин Хаджииванов // Архивиран от оригинала на 2022-01-07. Посетен на 2022-01-07.
- ↑ а б в Константин Хаджииванов[неработеща препратка], сайт на БАН, 12 април 2018
- ↑ Трима нови заместник-министри - двама в образованието и един в енергетиката // БНР. 2021-09-21. Посетен на 2022-01-07.
- ↑ Министерство на образованието. МОН - Политически кабинет // Архивиран от оригинала на 2022-01-07. Посетен на 2022-01-07.
- ↑ Ст.н.с. І ст. Константин Иванов Хаджииванов удостоен с почетната титла доктор хонорис кауза на Университета в Кан Архив на оригинала от 2020-02-20 в Wayback Machine., Ч. Бонев, Съюз на химиците в България.
- ↑ Проведе се церемонията за награди „Питагор“ 2008 г., сайт на награди „Питагор“.
- ↑ Раздадоха наградите за принос в науката „Питагор 2020“, Offnews, 24 май 2020 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Hadjiivanov, Konstantin I, профил в Scopus
- K. Hadjiivanov, профил в Google Scholar
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
