Константин Мутафов
| Константин Мутафов | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Стоянка Мутафова |
Константин Димитров Мутафов е български писател, поет, драматург, преводач, режисьор и театрален критик. Баща е на актрисата Стоянка Мутафова.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 март 1879 година в град Русе в семейство на учители,[1] според биографичните сведения от официални източници. Баща му Димитър Мутафов, роден в 1848 година в Трявна, произхожда от два видни тревненски рода, а майка му София Николова – от Битоля, Македония, тогава в Османската империя. Според семейните спомени бащата напуснал града на 16-годишна възраст и се завърнал при роднините си, вече в Русе, в 1879 година, с жена и дете. Константин Мутафов приема Русе за свой роден град, но по данни на съпругата му Екатерина е роден в Битоля.[2]
Завършва Русенската мъжка гимназия.[1] Като гимназист в нея той, при гостуване на княз Фердинанд, произнася приветствие, което прави силно впечатление на княза и той разпорежда да му бъде отпусната стипендия за следване в Англия, за да се подготви за дипломат. Мутафов обаче обича театъра, отказва степендията и заминава за Италия.[2]
От 1897 до 1900 година учи в драматична школа във Флоренция[1] или в Милано. Завръща се поради финансови причини през 1900 година.[2]
Две години е артист в театралната трупа „Сълза и смях“. След това се отказва от попрището на артист и става чиновник, после няколко години работи като библиотекар в Народния театър, а след това е артистичен секретар.[1]
По време на Балканските войни е мобилизиран. През 1917 година написва драмата „Пленникът от Трикери“, свързана с трагедията на солунските българите през 1913 година (Междусъюзническата война) и съдбата на хилядите пленници, изпратени в концлагера на остров Трикери, първия в Европа.[3][4]
От 1924 г. е уредник на Архивния отдел при Народната библиотека в София.[1] Там въвежда научни методи за класифицирането на документите.[2]
Изявява се като поет, белетрист, артист, драматург, преводач, театрален критик, библиотекар, режисьор и детски писател. Сътрудничи на списания „Библиотека“, „Художник“, „Българска сбирка“, „Златорог“, „Родна реч“, „Литературен глас“, „Българска мисъл“ и други.[1]
Превежда от италиански, френски, руски и турски повече от тридесет драми, романи, повести и разкази. През целия си живот той учи езици; докато е в Архивния отдел усвоява гръцки, сърбохърватски, румънски, чешки и испански.[1][2]
Член е на Съюза на българските писатели.[1]
През 1921 година се жени за Екатерина Джансъзова, чиито родители са от Одрин.[2] Тяхна дъщеря е актрисата Стоянка Мутафова.[1]
Умира на 19 март 1946 година в София.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Драмата „Пленникът от Трикери“ е особено популярна творба на Константин Мутафов.[5] Написана в 1917 година, тя е поставена още същата година на сцената на Народния театър. Първото ѝ издание е през 1918 година, второто (пререботено) – 1928, първата ѝ екранизация – 1929 година, а в 1993 година БНТ създава телевизионна адаптация по нея.[6][7][8]
С „Омуртаг хан“ (1924) Мутафов печели първия конкурс за литературни награди, учреден според Закона за поощрение на литературата и изкуството.[9]
„Убитата лисица„ получава първа награда за драма на Министерството на просвещението.[9]
Особена популярност добива романът „Невяста неневестная“.[5]
За детските пиеси на Мутафов „Завистливият побратим“ (драматизирана народна приказка), „По неволя крадльо“, „Кой яде сладкото“, „На аероплан“ Калина Малина пише през 1929 година, че с „тях той ни показва какво образно богатство се крие в нашето народно творчество, каква широка фантазия, какъв богат материал за пиеска“.[10]
Творби [1]
[редактиране | редактиране на кода]- „Над живота“, драма в 4 действия (1906)
- „Иуда“, драма (1914)
- „Дядо Климе“ (драматичен епизод, 1917)
- „Пленникът от Трикери“, драма в 3 действия (1 издания 1918, 2-ро преработено издание 1928)
- „Омуртаг хан“, трагедия в 4 действия и 4 картини (1924).
- „Юбилеят на Калистена“ (комедия, 1927, останала неотпечатана)
- „Детски театър“ (две пиеси, 1929)
- „Бисерка“, фантазия в 2 картини (1930)
- „Убитата лисица“, пиеса в 3 действия (1933)
- „Невяста неневестная“, роман (1936)
- „Алтън баба“, разказ (1938)
- „На гости на един поет“ (1938)
- „Прости души“, разкази (1938)
- „Юбилеят на Бербер Халил“ (1938)
За него
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Непознатият познат Константин Мутафов Електронна книга
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Константин Мутафов // literaturensviat.com. Посетен на 6 декември 2022.
- ↑ а б в г д е Максимова, Дима. Прадедите на Стоянка Мутафова спасили Трявна от даалиите // spomen.bg. 5 юни 2022. Посетен на 6 декември 2022.
- ↑ Марчев, Петър. Първите концлагери в Европа са създадени за българи // 168chasa.bg. 29 юни 2021. Посетен на 6 декември 2022.
- ↑ Зафиров, Димитър. Българските пленници в крепостта Навпилон // old.duma.bg. 4 септември 2008. Посетен на 6 декември 2022.
- ↑ а б Царев, Иван. На тази дата в Русе е роден Константин Мутафов // rousse.info. 23 март 2021. Посетен на 7 декември 2022.
- ↑ Мутафов, Константин Димитров // plus.cobiss.net. Посетен на 5 декември 2022.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 393.
- ↑ Пленникът от Трикери // bnt.bg.
- ↑ а б Знаете ли какво свързва Стоянка Мутафова с Русе? // dunavmost.com. 2 февруари 2017. Посетен на 8 декември 2022.
- ↑ Калина Малина. Детски театър // literaturensviat.com. Посетен на 8 декември 2022.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
