Константин Димчев
| Константин Димчев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 декември 1984 г. |
| Уебсайт | |
Константин Димитров Димчев е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град София на 22 април 1933 г. Учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" в периода 1952-1956 г.
Работи в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора (1956-1957), Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново (1957-1958), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен (1958-1959), театър „Трудов фронт“ в София (1959-1965), Драматичен театър „Йордан Йовков“ в Толбухин (1969-1970) и Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1970-1984).
Преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ по актьорско майсторство от 1959 г. Член на САБ (1956). Умира на 2 декември 1984 г. в Русе.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1981)
- III награда за мъжка роля на (Павел) от пиесата „Амазонката“ на Богомил Райнов на IV национален преглед на българската драма и театър (Плевен, 1969)
- III награда за мъжка роля на (Иван Гилин) от „Вечерите на Иван Гилин“ на Николай Парушев на IV национален преглед на българската драма и театър (Плевен, 1969)
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Танго“ (Георги Караславов) – Атешев
- „С любовта шега не бива“ (Алфред дьо Мюсе) – метр Блазиус
- „Венецианският търговец“ (Уилям Шекспир) – Антонио
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Дванадесетият апостол“ (Митьо Радуков) (1978)
Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]- „Мефистофел“ (Ариго Бойто) – 1 октомври 1982 година, Софийска опера, режисьор – Константин Димчев,
- "Слугинята- господарка" / Перголези/ - 1980 , БНТ - диригент Борис Спасов с участието на Виолета Шаханова и Евгени Ганев, награда "Златната антена"
+ "Симон Боканегра"- опера от Верди, Русе, 1973 "Макбет" - опера от Верди, Русе, 1975 "Байка" - опера от Стравински, Русе, 1982 "Историята на войника", балет от Стравински, Русе 1982 "Дон Жуан умира като всички", трагикомедия от Теодор Мазилу, превод Огнян Стамболиев, БНТ, ТВ театър 1984
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 1985 | Борис I | 2 | проповедникът |
| 1985 | Денят не си личи по заранта | 6 | Хигинс (в 1 серия: I) |
| 1985 | Гнездо за думи | д-р Лазаров | |
| 1984 | Кажи им, майко, да помнят | 6 | бай Петко (във 2-ра серия) |
| 1983 | Синът на Мария | Кирил Баев | |
| 1983 | Хотел „Централ“ | Доспевски | |
| 1981 | Ударът | ||
| 1981 | Капитан Петко войвода | 12 | Райчев |
| 1981 | Масово чудо | Светията | |
| 1980 | Концерт за флейта и момиче | немският офицер | |
| 1979 | Адаптация | 3 | професор Дубер Щърбанов |
| 1979 | Фильо и Макензен | 7 | Самус |
| 1979 | Тайфуни с нежни имена | 3 | Арон |
| 1979 | Бумеранг | главният редактор | |
| 1976 | Апостолите | 2 | офицер |
| 1976-1980 | Записки по българските въстания | 13 | (в 3-та серия) |
| 1969-1971 | На всеки километър | 26 | |
| 1969 | Птици и хрътки | таен агент | |
| 1967 | С пагоните на дявола | 5 | очилатият майор (като Костадин Димчев в 3 серии: I, II, IV) |
| 1966 | Мъже | ||
| 1966 | Цар и генерал | офицер | |
| 1965 | Паролата | ||
| 1964 | Приключение в полунощ | Албертов | |
| 1963 | Калоян | Страцимир | |
| 1962 | Тютюн | ||
| 1962 | Специалист по всичко | ||
| 1959 | Пътища | (в новелата „Другото щастие“) | |
| 1956 | Ребро Адамово |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
