Конник (Древен Рим)
Конникът (на латински: Eques) е представител на социална прослойка в Древен Рим, наречена Конническо съсловие.
Първоначално конниците са римски граждани, които могат да си позволят да имат кон и да служат в кавалерията. По-късно за приемането в съсловието на конниците е необходимо имущество от най-малко 400 000 сестерции.
По времето на Римската република конниците са заможната средна класа, като в устройството на римското общество заемат мястото между плебса и патрициите. В центурианското събрание конническото съсловие (на латински: ordo equester) образува 18 центурии, които имат право да гласуват първи.[1] Повечето конници са едри и средни поземлени собственици, предприемачи или банкери. По време на война те са осигурявали кавалерията и офицерите на римската армия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Барсело, Педро и др. История на древните общества. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1992. стр. 201
(превод на Дионисий Халикарнаски. кн. VII. За състава и начина на гласуване на центуриатните комиции)
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
