Конкани कोंकणी, Koṅkani, ಕೊಂಕಣಿ, കൊങ്കണി, koṃkaṇī IAST
Страна	Индия
Регион	Конкан (включва Гоа и крайбрежните области на Карнатака, Махаращра и малки части от Керала, Гуджарат (Данг) и Дадра и Нагар-Хавели и Даман и Диу)[1][2]
Говорещи	2 200 000 (2011)[3]
Писменост	деванагари (официална), латиница, каннада, малаялам, арабска азбука
Ранглиста	15
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Индо-ирански Индоарийски Югозападна група
Официално положение
Официален в	Индия (Гоа)
Кодове
ISO 639-2	kok
ISO 639-3	kok
Конкани в Общомедия

Конкани (деванагари: कोंकणी; латиница: Koṅkani; каннада: ಕೊಂಕಣಿ; малаялам: കൊങ്കണി; IAST: koṃkaṇī) е индоарийски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство и е разпространен по западното крайбрежие на Индия (регион Конкан). Има приблизително 7,6 милиона носители, говорещи на два езикови диалекта – конкани и гомантаки.

Конкани е най-южният от континенталните индоарийски езици в Индия. Негови сродни езици са марати и гуджарати, има известно сходство с хинди. Много думи на конкани са много близки по звук до бенгалски и одия.

За разлика от повечето езици в Индия, конкани няма собствена писменост. За писане на конкани се използват писменостите на други регионални езици, в зависимост от местоживеенето на говорещите. За официална писменост е призната деванагари.

Конкани е официален език на щата Гоа и включен в списъка на официалните езици на Индия.

Конкани има богати морфология и синтаксис.

В конкани се използват много евфемизми и метафори:

Конкани може да се разглежда като много модифицирана форма на санскрит. Почти 95% от думите произхождат от санскрит, въпреки че има доста думи от дравидски произход (например конкани „да пиша“ – „барай“ (बरय) от каннада „гол“ (ಬರೇ)). По-голямата част от речника на конкани идва от санскритски думи, които рядко се използват в други арийски езици (например в конкани „да отида“ – „вач“ (वच) се връща към санскрит अच्, докато в други арийски езици се използва „ja“). Конкани е повлиян от много езици, особено от марати, канада, урду и португалски.

Езикът не е нито тонален, нито изохронен – както в други индоарийски езици, в Конкани има разлика между дълги и къси гласни; срички с дълги гласни може да звучат ударено.

Има 19 основни гласни (плюс още толкова дълги съответствия), 36 съгласни, 5 полугласни, 3 шипящи, придихания и много дифтонги. Характерна особеност на конкани е наличието на различни видове носови звуци.

Фонетичните разлики от други езици на Индия, повечето от които имат пет до седем основни гласни (с изключение на дългите гласни и дифтонги), водят до трудности при писането на конкани с помощта на съществуващите индийски писмености.

Front	Near-front	Central	Near-back	Back
Close	i • • u ɪ • • ʊ e • • ɵ • o ɛ • ʌ • ɔ æ ɐ a • • ɒ
Near‑close
Close‑mid
Mid
Open‑mid
Near‑open
Open

Един от отличителните белези на фонологията на конкани е използването на средно висока централна гласна ɵ вместо употребяваната в хинди и маратхи шва.

Съгласните в конкани са идентични на съгласните в марати.

Според индийския Департамент за преброяване на населението, говорещите конкани имат високо ниво на многоезичие. Според преброяването от 1991 г. 74,20% от говорещите конкани са били двуезични и 44,68% – триезични (средната национална стойност е съответно 19,44% и 7,26%). По този начин конканите са най-многоезичната общност в Индия.

Тази ситуация се обяснява с факта, че в повечето райони конканите обикновено са били малцинство и са били принудени да знаят местните езици. Друга причина за двуезичието е липсата на училища, в които конкани се преподава като първи или втори език.

• Учебник по гоански конкани онлайн Архив на оригинала от 2014-03-28 в Wayback Machine.
• Учебник по бангалорски конкани онлайн
• Конкани на сайта Ethnologue

Нормативен контрол AAT GND NLI J9U NKC IdRef